Ерек и Енида [bg]

        Говен бил пръв, Ерек бил втори (достоен син на славен род), а третият бил Ланселот, [1690] четвърти — Горнеман43, а пети — красавецът Куар Напети, Лайц — шести (храбър дуелист), а седми — Мелиан от Лис44, след него — Модюи Умникът, [1695] девети — Додинел Кръвникът45, десетият бил Ганделут, с достойнства рицарски прочут46. И другите ще изброя, но без по сан да ги редя. [1700] Присъствали: Если, Бриен, Ивен — синът на Уриен, Ивен от Лоенел; след тях Ивен — Заченатият в грях47, Ивен, но от Кавалиот [1705] и Горсоен от Естрангот, и Рицарят с Рога — приятел с Валет със Обръча от злато. Тристан, потънал в скръб и жал48, до Блеоблеерис седял, [1710] Гру Сприхавият бил по ред след брат си — Брун от Писиет и Оръжейникът (а той пред мир избирал бран и бой); и Късоръки Карадок49, [1715] млад веселяк със смях дълбок, а Каверон от Ребедик бил до сина на Кенедик, и Идие от Връх зловещ и от Ескюм Кару младеж. [1720] Сдобили се със тази чест и Тор (синът на крал Арес), Плешивият Уелсец, Грен, Галерие и Горневейн, и Амогин с Ке от Естро, [1725] бил и Жирфле — синът на До. Тола бил войнстващ исполин, Лохол50 (Артуровият син — хем храбър, хем добронамерен). Бил там и Сагремор Безмерни, [1730] и Бедоайе бил между тях (най-силният играч на шах). Ще включа във това число Бравен, а също и крал Лот, уелсецът Галерантин [1735] и Гронози — на сир Ке син. Присъствал там граф Кардокан, Летрон бил (от Препелезан) с Лабигоде — почтен барон, не ще пропусна тук Бреон, [1740] наследникът на Канодан, самият граф на Хонолан красавец русокос и строг, от своя крал получил рог (но кралят, за беда голяма, [1745] си служел само със измама51).

        Щом хубавицата видяла, че всеки рицар в тази зала я гледа, свела в миг очи, страхът й да не проличи. [1750] От свян лицето млечно бяло на девата почервеняло, но този свян тъй й отивал, че я направил по-красива. Щом крал Артур съзрял тогава, [1755] че девата се притеснява, прегърнал я и с жест най-мил, до трона си я настанил. До тях отдясно приближила кралицата и промълвила: [1760] «Съвсем безспорно е, сеньор, че ще е чест за всеки двор приетият от вас смел рицар, спечелил тази хубавица. Спаси ви той от затруднение [1765] и можете без притеснение с целувката да я дарите. Бароните, и те самите ще потвърдят един след друг, че тя е най-достойна тук [1770] и че в света от нея няма по-нежна и красива дама.»

        Артур отвърнал: «Тук сте права и ако друг не възразява наградата от моя лов [1775] да й предложа съм готов!» А после продължил: «Сеньори, едва ли някой ще оспори, че друга дева по-красива от нея, по-благочестива, [1780] по-благородна на земята до днешен ден не е позната52, и според обичая днес тя заслужава тази чест! Съгласни ли сте с мен, кажете? [1785] Ако не сте, ми възразете. Един да е против тук даже, то нека смело да го каже. Аз искам да съм честен крал и затова не бих желал [1790] неволна грешка да урони честта ми пред света, барони. Законът е свещен за мен, държа да бъда убеден, че правилно постъпвам аз. [1795] Не искам никой между вас да се оплаче, че желая да осквернявам обичая, или че изборът ми пада на недостойна за награда [1800] и че е бил опорочен ловът на белия елен. Знам, няма да ви се понрави, река ли да променям нрави, традиции или закон [1805] на моя татко Пендрагон. Той бе велик и честен крал, щом нещо ни е завещал, непроменено ще векува53, дори живота да ми струва. [1810] За мен тук милата девица е в двора първа хубавица, но с тази чест ще се сдобие, ако съгласни сте и вие. Кажете честно, без преструвка, [1815] да я даря ли днес с целувка?» Отвърнали му всички в хор: «Сеньор, за Бога, няма спор, че на девойката се пада по право вашата награда. [1820] По хубост тази дева мила и слънцето би затъмнила. Единодушни сме, че днес тя заслужава тази чест.» Щом дворът му го подкрепил, [1825] до нея той се приближил с целувката да я дари и я прегърнал. Тя дори сияела, че с чест такава сам крал Артур я отличава. [1830] А той, като галантен рицар, целунал плахата девица пред всички и й казал: «Мила, не се е подлост в мен вселила и тук, пред своя двор се вричам [1835] като сестра да ви обичам!» Тъй обичаят в този ден от краля бил възстановен. Дотук от своя разказ аз представих първата му част54. [1840]

43

Ст. 1691: Горнеман е името на персонаж от последния роман на Кретиен Персевал или разказ за Граала (1181–1191). Там той посвещава младия Персевал в рицарско звание, учи го да се сражава и му дава полезни съвети за живота му на рицар. Горнеман е и вуйчо на любимата на Персевал, Бланшфльор. В Ерек и Енида Горнеман е само назован като един от рицарите на Кръглата маса. Кретиен е един от първите писатели, които въвеждат т.нар. завръщане на персонажа, похват, който ще получи най-пълно разгръщане в творчеството на Балзак. Американският медиевист Р. Ш. Лумис долавя в името Горнеман отзвук от името на уелския герой Гурнах Гаур (Турнах Великана]. (Вж. Мабиногион, келтски легенди, по-специално «Кулхух и Олуен», изд. «Г. Бакалов», Варна, 1986.)

44

Ст. 1694: Името Мелиан от Лис се среща в Персевал или разказ за Граала както и в Първото продължение на Персевал, известен още като Продължението на Говен (началото на XIII в.). Ала в тези две по-късни творби става дума за различни персонажи.

45

Ст. 1696: Част от изброените личности нямат нито исторически прототипове, нито аналози от други романи. В повечето случаи техните двучастни прозвища са изградени на принципа на оксиморона (противоречие в термините), който в случая е похват на иронията: Куар Напети (Beax Coharz — буквално Хубавия Страхливец); Модюи Умника (Mauduiz li Sages — буквално Проклетия Мъдрец); Лайц (Laiz Hardiz — буквално Грозния Смелчага); Додинел Кръвника (Dodinez li Sauvages — буквално Дивия лъжец). Очевидно Кретиен пародира склонността на авторите на епически песни да дават прозвища на своите герои.

46

Ст. 1699: Ганделут не е познат от друг разказ, тъй че казаното за него може да се възприема като антифраза. Изброяванията, до които Кретиен прибягва в този свой роман повече, отколкото в следващите, се вписват винаги в контекста на някакъв празник и се отличават с нотки на закачливост.

47

Ст. 1704: Буквално «Ивен Копелето», полубрат на Ивен от едноименния роман на Кретиен дьо Троа. За Ивен Копелето споменават романите Непознатия красавец, Есканор и Ланселот в проза.

48

Ст. 1709: Според някои медиевисти (например Петер Ф. Дембовски, подготвил критическо издание на Ерек и Енида в престижната поредица «Плеяда» към изд. «Галимар») това не е любимият на Изолда, а друг рицар, за когото се споменава също в някои романи от XIII в. (Опасната гробница, Отмъщението на Рагидел, Чудесата с Ригомер). Не споделям това мнение. От една страна, не можем да съдим за идентичността на един персонаж единствено по неговото споменаване в някоя творба. От друга, френскоезичните автори на версии за Тристан и Изолда често асоциират името Тристан с думата triste (тъжен), поради тъжните обстоятелства около неговото раждане (смъртта на родителите). Разликата между «Тристан, потънал в скръб и жал» (Ерек и Енида) и прочутия племенник на Марк не следва да се търси в различни личности, а по отношение на конкретните функции, които едноименният персонаж изпълнява в една или друга творба.

49

Ст. 1715: Карадок Късоръки вероятно е потомък на уелския герой от Мабиногион Карадок Брейх Брас (Силната ръка). Карадок Късоръки е главен герой в един от епизодите на Първото продължение на Персевал. Там едната ръка на героя изсъхва, след като в нея дълго време се е била впила омагьосана змия.

50

Ст. 1729: Лохол е син на Артур от връзката му с дъщерята на граф Севен Лизанор.

51

Ст. 1746: Намек за мотив, използван в артуровската литература (Ле за рога от Робер Бике, края на XII в., Отмъщението на Рагидел, XIII в. и др.): рицарите от Кръглата маса пият вино от вълшебен рог, който ги облива — доказателство/ че жените им изневеряват.

52

Ст. 1782: В контекста на куртоазната идеология физическата красота е признак за нравствено и духовно съвършенство.

53

Ст. 1809: Артур никога не се представя като реформатор. Напротив, вижда мисията си на владетел в поддържане на традицията. Кретиен изпълва този банален мотив с ново съдържание: традицията няма отношение към живота на общността или начина на управление, а към избора на най-красивата дама. Естетическото взема превес над всички други проблеми на рицарското общество.

54

Ст. 1840: Кретиен отбелязва края на първата част на своя роман посредством формулата «Ci fine li primerains vers» («Тук свършва първата строфа»). В поезията на трубадурите (Южна Франция) и труверите (Северна Франция) първата строфа е посветена на радостта от пробуждането на природата и от любовта към дамата. В останалата част от песента това чувство отстъпва място на мъката от отсъствието на любимата или от прекалената й строгост. Кретиен пренася в романа този лирически похват, за да открои две фази в еволюцията на героите. Първоначално те се срещат и свързват сякаш са предопределени един за друг. Тази първа част е типична за героите от приказките или от идилиите. Тя контрастира с втората част, която започва с криза и е изпълнена с тежки изпитания. Именно втората част дава облика на интригата на романа като поредица от приключения и изпитания в името на любовта.