Артур се съгласил. Веднага
изпратил, както се полага, [1920]
на графове, крале, васали,
които на Артур дължали
богатствата си, вест, че кани
на сватба гости най-отбрани.
В страха си да не го обидят, [1925]
му обещали те да идат
на Петдесетница в палата.
Ще ви опиша по-нататък
и рицарите именити,
и многобройните им свити. [1930]
С кортеж стоконен в този ден
дошъл от Глостър граф Бранден,
след него граф Менаргормон —
владетелят на Кливелон,
пристигнал граф от Планината, [1935]
с огромна свита във палата,
дошъл и графът Треверен,
след него бил граф Годерен;
довели тези суверени
по сто барона, в бой калени. [1940]
Ще спомена и други аз
към тях: сеньор Махелоас
(владеел Стъклен остров56 той —
там нямало нито порой,
ни мълнии, нито циклони, [1945]
ни жаби, нито скорпиони.
След тях допълвали ескорта
Греслемиер от Тясна порта
със двайсет рицари отряд
и Гилемер бил негов брат — [1950]
владетелят на Авалон57.
Твърдяло се, че тоз барон
любовник на Моргана58 бил
и май слухът се потвърдил.
От Тинтагел дошъл Давид — [1955]
усмихнат, весел, шеговит.
От Стръмни лес все в този ден
дошъл херцогът Гержесен.
В палата и крале дошли
на брой най-много те били: [1960]
Гарас от Корк, владетел горд,
с петстотин рицари ескорт,
облечени в тафта, в брокат,
пристигнал в кралския палат.
Шотландецът, крал Агизел, [1965]
бил на арабски кон; довел
и двамата си сина той:
това били Кадре и Кой —
те всявали у всички страх.
Дошли у крал Артур след тях [1970]
и Бо, сеньор от Гормере,
с кортеж изглеждащи добре
младежи — весели юнаци,
макар и още без мустаци.
На брой били те две стотици [1975]
и всеки имал своя птица —
соколи и орли рибари,
и ястреби чучулигари
с великолепно оперение
и до един опитомени. [1980]
Карон от Ариел, макар
преуморен и много стар,
бил с триста старци за дружина,
най-младият — над сто години.
Понеже дълго те живели, [1985]
били напълно побелели,
с бради до кръста. Тях обаче
Артур сред гостите най тачел.
Довел джуджетата си крал
Белен — тогава той живял [1990]
в Антиподес59. С най-малък ръст
бил той — като човешки пръст.
Довел и своя брат Бриан,
висок една човешка длан:
той бил безспорно най-голям [1995]
сред групата джуджета там.
Белен, джуджето най-могъщо,
довел два краля — и те също
джуджета. Той държал под власт
Глесидалан и Григорас. [2000]
И тримата били тъй мили,
че всички им се възхитили
и ги обгръщали с внимание —
нали били крале по звание!
Джуджетата от всички хора [2005]
били обгрижвани във двора.
Когато крал Артур видял
какви барони е събрал,
зарадвал се, че гости смели
поканата му са зачели. [2010]
А после сто момци подбрани
накарал да си вземат баня,
та рицари да ги направи.
Според тогавашните нрави
за рицарското посвещение [2015]
на всеки дал въоръжение
по избор: всекиму по кат
от най-изящния брокат
и по един кон неуморен
за по сто ливри и отгоре, [2020]
За да се сключи брак в палата,
изисквало се от момата
да каже името, с което
е вписана при кръщенето.
Сега чак милото момиче [2025]
им казало, че се нарича
Енида60. Не живеел близко
Кентърбърийският епископ,
ала дошъл и в този ден
пред Бога бракът бил скрепен61. [2030]
вернуться
Ст. 1943: Според Р. Ш. Лумис първообраз на персонажа е келтският герой Мелуас, тоест Младият принц, владетел на Стъкления остров. Топосът за Стъкления остров или дворец е вариант на келтското отвъдно. По своя мек климат и по дружелюбната си природа Стъкленият остров се родее типологически с Елисейските полета от гръцката митология. Там пребивават в блаженство добродетелните души. Например в Одисея Протей описва Елисейските полета като земен рай, «гдето минава животът на хората лек и спокоен, / няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват, / лее се вечният шумол на лекодиханния вятър / от океана изпращан да носи на хората свежест» (песен IV, ст. 565–568, превод Г. Батаклиев). Беглото споменаване на владетеля на Стъкления остров в списъка на присъстващите е вече анонс на последното приключение на героя в «Радост за двора» — райски кът, също разположен на остров и ограден от невидима въздушна стена. Другият свят е алтернативно пространство в контекста на една култура. Неговите характеристики очертават и привилегированите места на действие на новия жанр — романа.
вернуться
Ст. 1951: В митологията на Уелс остров Авалон е Царството на мъртвите. Там се оттегля и смъртно раненият крал Артур (вж. например Смъртта на крал Артур, XIII в.).
вернуться
Ст. 1953: Моргана, сестра на Артур, е наред с Мелюзина една от двете най-популярни феи в средновековната литература. Между двата персонажа съществуват и прилики, и различия. Докато Мелюзина заживява — при определени условия — със смъртен в реалния свят, Моргана задържа при себе си безвъзвратно, тоест в Другия свят, мъжете, които обича. Мелюзина олицетворява плодородието и плодовитостта. Моргана е прочута с качествата си на лечителка. За нейните целебни мехлеми Кретиен споменава и в Ерек и Енида (ст. 4212), и в Ивен, рицаря с лъва.
вернуться
Ст. 1991: Според енциклопедичния писател Исидор Севилски (VI-VII в.), считан за безспорен авторитет през Средновековието, Антиподес, страната на антиподите е обитавана от джуджета. С изброяването на присъстващите в двора на Артур Кретиен цели да впечатли публиката най-вече с две неща — големия брой гости и тяхната пъстрота, граничеща с екзотика (обитатели на отвъдното, белобради старци, пигмеи), В подобни изброявания количественият елемент винаги се съчетава с екзотичния. Същото съжителство наблюдаваме и в средновековните енциклопедии, които следват в това отношение Плиний Млади (Естествена история).
вернуться
Ст. 2027: Това е първият случай на забавено назоваване на героя/героинята. Кретиен ще прибягва до този похват и по други поводи, и в други свои романи — Ланселот и Персевал, — където главните герои остават анонимни в една значителна част от интригата. Анонимността е белег, че героят не е достигнал до желаната степен на реализация или пък че преживява вътрешна криза, която застрашава истинската му идентичност (например в Ивен рицаря с лъва). Назоваването на Енида съвпада с момента на нейното социално издигане.
вернуться
Ст. 2030: През XII в. Църквата вече е успяла да поеме изцяло в свои ръце брачната церемония. В Древна Гърция и в Рим бракът е само връзка от частен характер между мъжа и жената. Макар че през Средновековието кралската власт оспорва църковния монопол над брака, гражданският брак е въведен официално във Франция едва в края на XVIII в. (1792).
Участието на епископа на Кентърбъри в брачната церемония на Ерек и Енида е важен детайл, по който съдим за годината на създаване на романа. Епископ на Кентърбъри между 1162 и 1170 г. е Томас Бекет. Няколко месеца преди убийството на Томас Бекет (29 декември 1170) по заповед на Хенри II, двамата бивши приятели са се помирили привидно. А след смъртта на Бекет епископският пост в Кентърбъри остава незает в продължение на няколко години. Кретиен споменава за Кентърбърийския епископ по всяка вероятност, когато Томас Бекет е още жив. От тук следва изводът, че романът е писан през 1170 г.