Ерек и Енида [bg]

        Артур се съгласил. Веднага изпратил, както се полага, [1920] на графове, крале, васали, които на Артур дължали богатствата си, вест, че кани на сватба гости най-отбрани. В страха си да не го обидят, [1925] му обещали те да идат на Петдесетница в палата. Ще ви опиша по-нататък и рицарите именити, и многобройните им свити. [1930] С кортеж стоконен в този ден дошъл от Глостър граф Бранден, след него граф Менаргормон — владетелят на Кливелон, пристигнал граф от Планината, [1935] с огромна свита във палата, дошъл и графът Треверен, след него бил граф Годерен; довели тези суверени по сто барона, в бой калени. [1940] Ще спомена и други аз към тях: сеньор Махелоас (владеел Стъклен остров56 той — там нямало нито порой, ни мълнии, нито циклони, [1945] ни жаби, нито скорпиони. След тях допълвали ескорта Греслемиер от Тясна порта със двайсет рицари отряд и Гилемер бил негов брат — [1950] владетелят на Авалон57. Твърдяло се, че тоз барон любовник на Моргана58 бил и май слухът се потвърдил. От Тинтагел дошъл Давид — [1955] усмихнат, весел, шеговит. От Стръмни лес все в този ден дошъл херцогът Гержесен. В палата и крале дошли на брой най-много те били: [1960] Гарас от Корк, владетел горд, с петстотин рицари ескорт, облечени в тафта, в брокат, пристигнал в кралския палат. Шотландецът, крал Агизел, [1965] бил на арабски кон; довел и двамата си сина той: това били Кадре и Кой — те всявали у всички страх. Дошли у крал Артур след тях [1970] и Бо, сеньор от Гормере, с кортеж изглеждащи добре младежи — весели юнаци, макар и още без мустаци. На брой били те две стотици [1975] и всеки имал своя птица — соколи и орли рибари, и ястреби чучулигари с великолепно оперение и до един опитомени. [1980] Карон от Ариел, макар преуморен и много стар, бил с триста старци за дружина, най-младият — над сто години. Понеже дълго те живели, [1985] били напълно побелели, с бради до кръста. Тях обаче Артур сред гостите най тачел. Довел джуджетата си крал Белен — тогава той живял [1990] в Антиподес59. С най-малък ръст бил той — като човешки пръст. Довел и своя брат Бриан, висок една човешка длан: той бил безспорно най-голям [1995] сред групата джуджета там. Белен, джуджето най-могъщо, довел два краля — и те също джуджета. Той държал под власт Глесидалан и Григорас. [2000] И тримата били тъй мили, че всички им се възхитили и ги обгръщали с внимание — нали били крале по звание! Джуджетата от всички хора [2005] били обгрижвани във двора. Когато крал Артур видял какви барони е събрал, зарадвал се, че гости смели поканата му са зачели. [2010] А после сто момци подбрани накарал да си вземат баня, та рицари да ги направи. Според тогавашните нрави за рицарското посвещение [2015] на всеки дал въоръжение по избор: всекиму по кат от най-изящния брокат и по един кон неуморен за по сто ливри и отгоре, [2020] За да се сключи брак в палата, изисквало се от момата да каже името, с което е вписана при кръщенето. Сега чак милото момиче [2025] им казало, че се нарича Енида60. Не живеел близко Кентърбърийският епископ, ала дошъл и в този ден пред Бога бракът бил скрепен61. [2030]

56

Ст. 1943: Според Р. Ш. Лумис първообраз на персонажа е келтският герой Мелуас, тоест Младият принц, владетел на Стъкления остров. Топосът за Стъкления остров или дворец е вариант на келтското отвъдно. По своя мек климат и по дружелюбната си природа Стъкленият остров се родее типологически с Елисейските полета от гръцката митология. Там пребивават в блаженство добродетелните души. Например в Одисея Протей описва Елисейските полета като земен рай, «гдето минава животът на хората лек и спокоен, / няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват, / лее се вечният шумол на лекодиханния вятър / от океана изпращан да носи на хората свежест» (песен IV, ст. 565–568, превод Г. Батаклиев). Беглото споменаване на владетеля на Стъкления остров в списъка на присъстващите е вече анонс на последното приключение на героя в «Радост за двора» — райски кът, също разположен на остров и ограден от невидима въздушна стена. Другият свят е алтернативно пространство в контекста на една култура. Неговите характеристики очертават и привилегированите места на действие на новия жанр — романа.

57

Ст. 1951: В митологията на Уелс остров Авалон е Царството на мъртвите. Там се оттегля и смъртно раненият крал Артур (вж. например Смъртта на крал Артур, XIII в.).

58

Ст. 1953: Моргана, сестра на Артур, е наред с Мелюзина една от двете най-популярни феи в средновековната литература. Между двата персонажа съществуват и прилики, и различия. Докато Мелюзина заживява — при определени условия — със смъртен в реалния свят, Моргана задържа при себе си безвъзвратно, тоест в Другия свят, мъжете, които обича. Мелюзина олицетворява плодородието и плодовитостта. Моргана е прочута с качествата си на лечителка. За нейните целебни мехлеми Кретиен споменава и в Ерек и Енида (ст. 4212), и в Ивен, рицаря с лъва.

59

Ст. 1991: Според енциклопедичния писател Исидор Севилски (VI-VII в.), считан за безспорен авторитет през Средновековието, Антиподес, страната на антиподите е обитавана от джуджета. С изброяването на присъстващите в двора на Артур Кретиен цели да впечатли публиката най-вече с две неща — големия брой гости и тяхната пъстрота, граничеща с екзотика (обитатели на отвъдното, белобради старци, пигмеи), В подобни изброявания количественият елемент винаги се съчетава с екзотичния. Същото съжителство наблюдаваме и в средновековните енциклопедии, които следват в това отношение Плиний Млади (Естествена история).

60

Ст. 2027: Това е първият случай на забавено назоваване на героя/героинята. Кретиен ще прибягва до този похват и по други поводи, и в други свои романи — Ланселот и Персевал, — където главните герои остават анонимни в една значителна част от интригата. Анонимността е белег, че героят не е достигнал до желаната степен на реализация или пък че преживява вътрешна криза, която застрашава истинската му идентичност (например в Ивен рицаря с лъва). Назоваването на Енида съвпада с момента на нейното социално издигане.

61

Ст. 2030: През XII в. Църквата вече е успяла да поеме изцяло в свои ръце брачната церемония. В Древна Гърция и в Рим бракът е само връзка от частен характер между мъжа и жената. Макар че през Средновековието кралската власт оспорва църковния монопол над брака, гражданският брак е въведен официално във Франция едва в края на XVIII в. (1792).

Участието на епископа на Кентърбъри в брачната церемония на Ерек и Енида е важен детайл, по който съдим за годината на създаване на романа. Епископ на Кентърбъри между 1162 и 1170 г. е Томас Бекет. Няколко месеца преди убийството на Томас Бекет (29 декември 1170) по заповед на Хенри II, двамата бивши приятели са се помирили привидно. А след смъртта на Бекет епископският пост в Кентърбъри остава незает в продължение на няколко години. Кретиен споменава за Кентърбърийския епископ по всяка вероятност, когато Томас Бекет е още жив. От тук следва изводът, че романът е писан през 1170 г.