Ерек и Енида [bg]

        За да започне веселбата, щом влезли гостите в палата и своите места заели, дошли безбройни менестрели, певци, свирачи и танцьори, [2035] и акробати, и жонгльори, един им пеел, друг разказвал, а трети фокуси показвал. За празничното настроение четвърти свирел със умение [2040] на рота, на виола — друг, надувал свирка шести тук. Момичета се в кръг събрали и с радост танци заиграли. За да е пълна веселбата [2045] и да са весели сърцата, сред звън на лютни и чинели извили флейти нежни трели и със съзвучия чудесни пригласяли на всички песни. [2050] Какво ли още да добавя? Твърдят, че в замъка тогава врати, портали и вратички били отворени за всички и всеки там поканен бил, [2055] и от сърце се веселил. Артур бил много щедър крал62: навреме заповед издал на най-добрите си хлебари, готвачи, майстори винари [2060] с хляб, с вино, с ястия отбрани тъй всички хора да нахранят, че гост да не остане гладен, недонахранен или жаден.

        Невиждан празник бил в палата, [2065] но ще пропусна веселбата, за да не питате какво ли се случва в брачните покои. До двамата епископ бил и ложето благословил. [2070] Енида не била сменена като Изолда от Бранжиена за първата й брачна нощ63. От обич с приказен разкош кралицата ги обградила [2075] и за любов ги насърчила. Еленът, бягащ от беда не е жадувал тъй вода64, ни гладният сокол-птичар е гонил плячката си с жар, [2080] с каквато двамата в нощта един в друг търсили страстта, та всеки с лихвите да вземе пропуснатото вече време. Останали сами, без свян, [2085] отдали се на своя блян. Очи един в друг нежно впили, а погледите им открили, че техните сърца с любов си пращат мил и чувствен зов. [2090] Последвала целувка кратка — от погледите триж по-сладка, след миг те станали по-смели и страстно устните си слели. Ала целувката била [2095] начало, техните тела изпълвали се със омая, каквато има само в рая, от бликащата страст във тях. Енида срещнала без страх [2100] очакващата я промяна. След тази нощ, така желана, платила нужната цена, тя се събудила жена.

        На следващия ден певците [2105] били щастливи, че парите за техните игри и песни били наистина чудесни. И скъпи дарове им дали, сами каквито си избрали. [2110] Един поискал кон, друг — кожи, а трети — дрехи за велможи. Те според своите умения получили възнаграждения. Сред бурна радост и веселие [2115] изминали над две недели. Зарад дължимия респект към героичния Ерек, Артур бароните склонил да постоят петнайсет дни! [2120] А после, както яли, пили със краля, всички те решили да правят рицарски турнир. И щом приключил този пир, сеньор Говен се ангажирал [2125] да е арбитър на турнира между Ерок и Тенеброк65. И сир Мелис с Мелиадок приели също да се включат. С това и празникът приключил. [2130] След Петдесетница отминал цял месец. Надошли мнозина край Тенеброк. Полето цяло в различни цветове блестяло с воали, шарфове, ръкави [2135] (червени, сини и лилави) — за всеки рицар дар от дама, във знак на обич най-голяма66. Там копията им безчетни блестели в багри пъстроцветни, [2140] сребристи, кървавочервени, на ивици или зелени. През този ден безброй барони препускали с разкошни брони — железни, златни, жълти, бели, [2145] които също тъй блестели. А колко шлема, колко щита там предизвиквали възхита! И колко меча, и богато обшити ризници със злато [2150] красели новите доспехи на всички, жадни за успехи! И всеки рицар търсел среща с противник и летял насреща, насочил копие без страх, [2155] сред глъч и облаци от прах. Когато храбрите барони разбили копия и брони, дори без щитове, ранени, те от конете запотени [2160] чевръсто слезли от седлата за пеши бой със меч в ръката. Ранените във кръв лежали, на помощ тичали васали. На бял жребец Ерек се бил [2165] неудържимо устремил, защото още търсел той противник равен за двубой. Насреща му в галоп връхлитал Надменният от равнините67 [2170] на буен млад ирландски кон, но бронята на тоз барон Ерек със копие пробил и на земята го свалил с разцепен щит и в кръв облян. [2175] Изпречил му се Рендюран68 (на баба от Тергало син), с одежди от брокат в цвят син — смел рицар, в боеве кален. Той се нахвърлил настървен [2180] срещу Ерек и с всички сили те удари си разменили. Ерек със копие в десница свалил и този дързък рицар. След туй от него бил сразен [2185] владетелят на Град Червен — крал69 смел, внушителен на вид. Повдигнал всеки своя шит и дръпнал трескаво юздите. С разкошни ризници били те, [2190] с коне — за смъртен бой готови, с оръжия — блестящи, нови. При схватката им, с бяс подета, се разлетели на парчета и двете копия. В дуела [2195] стръв толкоз силна ги обзела, че сблъскали се конят с коня, щит със щита, броня със броня, но в този сблъсък поразен, от коня кралят бил свален. [2200] Той паднал, стискайки юздата, седлото му и стремената започнали да се търкалят в праха, а редом с тях и кралят. Присъстващите в изумление [2205] от яростното стълкновение, признали, че за присмех стават, ако с Ерек се състезават.

62

Ст. 2057: Щедростта е основна добродетел в системата на рицарските ценности. Нейно олицетворение е Артур. (Вж. също ст. 6668.)

63

Ст. 2073: Кретиен има предвид прочут епизод от живота на Тристан и Изолда, който очевидно е бил добре познат на тогавашната публика: след като Изолда пие с Тристан от любовния еликсир, предназначен за нея и за бъдещия й съпруг крал Марк, тя отдава девствеността си на Тристан още на кораба. А за първата брачна нощ праща в тъмното компаньонката си Бранжиен.

64

Ст. 2079: Източник на това сравнение е вероятно библейската книга Псалтир. В Псалом 41 Давид казва: «Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за тебе!» Но Кретиен подменя мотива за духовния стремеж към Бога с мотива за плътското желание.

65

Ст. 2127: Кретиен придава френско звучене на британските топоними Йорк и Единбург, между които обаче не би могло да се прави връзка на съседство.

66

Ст. 2139: Ръкавът е самостоятелен елемент от дамския тоалет. Дамата го развързва от блузата си и го дава на своя рицар, който окичва с него бойното си копие.

67

Ст. 2170: Прозвището «Надменният» се среща много често в рицарските романи. С него се назовава някой от противниците на героя. Доколкото скромността е основна рицарска добродетел, възгордяването е несъвместимо с куртоазния идеал.

68

Ст. 2176: Името Рендюран не се среща другаде; топонимът вероятно е измислен от Кретиен.

69

Ст. 2187: Думата крал (roi) се използва често по адрес на феодални владетели от средна величина, какъвто е и случаят с краля на Червения град. Подобен начин на обозначаване е типичен за мита и приказката, докато романът се стреми — поне привидно — да посочва реалистични ориентири в пространството и времето.