Выбрать главу
        А той в плен никого не взимал с решителност неумолима [2210] държал в бой да покаже само умението си голямо. Противниците му веднага от страх се втурнали да бягат: как биха се одързостили, [2215] да похабяват свойте сили в бой предварително решен. Добре се справял и Говен, при стълкновение той взел в плен първо рицаря Генсел [2220] и в друг двубой се отличил: Планинеца Годен свалил и взел и свитата му в плен. Жирфле (синът на До), Ивен и Сагремор в сплотен отряд [2225] отблъснали далеч назад съперника, чак до стената на крепостта и резултатът бил много рицари пленени. Бойците, горе изброени, [2230] пред крепостта добре се били, куп вражи рицари сразили, но Сагремор, храбрец безспорен, от коня в боя бил съборен. Съзрял това, Ерек веднага [2235] се спуснал, за да му помага и ловко, с копие в ръката, свалил врага му на земята. А после с меч заудрял бясно противниците вляво, вдясно [2240] по шлемове, доспехи, брони и всички в крепостта прогонил. Тъй Сагремор освободил и толкова добре се бил, че и най-храбрият му враг [2245] спасение намерил в бяг. Не ще оспорите и вие, че в боя той бил най-добрият. Дошъл нов ден, Ерек тогава покрил се с по-голяма слава — [2250] пленил барони — брой несметен, и който не е бил свидетел, не би повярвал лесно сам в триумфа му така голям. Там всички му се възхитили, [2255] а рицарите обявили, че най-умело действал той със копие и щит в двубой. Засипали го със похвали крале, барони и васали — [2260] бил мъдър като Соломон, красив като Авесалом и като Александър70 бил стратег и с лъвска мощ се бил.
вернуться

70

Ст. 2263: Реториката на възхваляването изисква сравнения с прочути личности или персонажи, които олицетворяват определено качество, но които нашият герой (в случая Ерек) превъзхожда. Израелският цар Соломон е образец на мъдър и справедлив владетел; Авесалом, син на Давид, се славел със своята красота; между древните владетели и пълководци Александър се радва на най-голяма популярност през Средновековието. Неслучайно той е герой на редица романи, създадени през XII и XIII в., като представители на «античния» цикъл.