Турнирът щом привършил, бързо [2265]
Ерек сам своя крал потърсил,
за да измоли разрешение
да види своите владения.
Като възпитан млад човек,
куп благодарности Ерек [2270]
изказал за честта голяма
да сключи брак със свойта дама
на своя славен крал в палата.
А после продължил с молбата
да иде в своята страна [2275]
със прелестната си жена.
Не искал да си тръгват кралят,
но все пак разрешил накрая,
като помолил час по-скоро
при него да се върнат в двора. [2280]
Държал той на Ерек, понеже
бил много храбър и прилежен
и неслучайно бил ценен
като прочутия Говен.
Не можел друг по чест и слава [2285]
с героя ни да се сравнява71.
След срещата Ерек веднага
поискал бързо да се стяга
жена му. Без да губи време,
решил той и ескорт да вземе — [2290]
шейсет от своите велможи,
облечени в най-скъпи кожи,
избрал със него да вървят.
И щом се стегнали за път,
Ерек, признателният рицар, [2295]
поискал младата кралица
за тях да се помоли Богу.
В шест сутринта си взели сбогом
и всеки, яхнал скъп жребец,
напуснал кралския дворец. [2300]
Така Ерек повел жена си
с кортеж към своя край прекрасен.
Със пажовете и слугите
сто и четирийсет били те.
Пресичали реки, гори, [2305]
поля и планини дори.
След пет дни дълъг път безспир
Карант72 видели най-подир —
крал Лак живеел в този град,
прекрасен, укрепен, богат, [2310]
сред чуден плодороден край,
красив като самия рай:
с високи планини, с долини,
с лозя, с полета и градини,
били реките пълноводни, [2315]
а жителите благородни —
младежи, рицари и дами —
усмихнати, щастливи, прями,
с монаси щедри, услужливи,
с девойки мили и красиви; [2320]
градът бил чудно разположен
и всеки в него бил заможен.
Ерек накарал да заминат
от свитата пред тях двамина,
да кажат, че си идва днес. [2325]
Щом Лак чул радостната вест,
разпоредил се да поканят
в двореца гости най-отбрани,
камбаните в града да бият,
а улиците да покрият [2330]
с красиви свилени килими —
по тях Ерек със чест да мине,
за да го поздравят отвред.
Свещеници осемдесет
с Лак — в дрехи скъпи, сиви, бели [2335]
и те за срещата поели.
Петстотин предани васали
на расови коне се сбрали.
Освен тях, граждани и дами
се стекли на тълпа голяма [2340]
Ерек да срещнат. Той летял
на коня си към своя крал.
Лак също яздил най-припряно,
за да се срещнат час по-рано.
След миг един друг се видели, [2345]
конете си веднага спрели
и, скачайки нетърпеливо,
прегърнали се те щастливо
сред смях и весели слова.
Внезапно Лак извил глава [2350]
и към Енида се обърнал,
а после нежно я прегърнал
и хората се уверили,
че те са му еднакво мили.
Накрая към града поели, [2355]
а там камбаните ехтели
във чест на двамата младежи.
Застилали букети свежи
вред улиците, а стените
били със знамена покрити [2360]
или с килими от коприни
и от материи най-фини.
Когато всички се събрали,
на буйна радост се отдали,
че младият сеньор е там. [2365]
Възторг неудържим, голям
и млад, и стар в града обзел.
А кралят най-напред завел
младежите на църква. В нея
отците с почест ги приели. [2370]
Там, пред разпятието в храма,
Ерек коленичил, а двама
барони, най-смирено, рамо
до рамо крачели с жена му
и приближили до олтара [2375]
на Девата. Тя Богу с вяра
помолила се в храма свят
и се отдръпнала назад.
Отишли после във палата
да продължат там веселбата [2380]
в чест на сеньор Ерек, и той
получил дарове безброй
от всеки жител и барон:
кой му дарил норвежки кон,
кой златна купа му предложил, [2385]
орел му дал един велможа,
друг — млад сокол, на лов обучен,
друг — расово ловджийско куче,
получил и испански ат,
и меч, и флаг от най-скъп плат, [2390]
и шлем, и броня, и нов щит.
Дори и крал най-знаменит
не бил обсипван дотогава
от никого с любов такава
и с почит толкова голяма. [2395]
В града единствено жена му
приели с по-голяма радост
заради свежата й младост
и чудната й доброта.
В покоите седяла тя [2400]
върху постели с цвят най-ярък
чак от Тесалия подарък.
Засенчвала тя всяка дама
както елмазът — речен камък,
и както розата — див мак. [2405]
А щом така било е, как
сравнил би някоя девица
със тази бъдеща кралица?
Нали по чар, по красота
подобна нямало в света! [2410]
Блестяла с разум, с отзивчивост,
с великодушие, с вежливост
и с благородни маниери.
Не можел никой да намери
в постъпките й ни лукавство, [2415]
ни низост, ярост и еснафство.
Била с прекрасно възпитание,
с ум, щедрост и очарование,
каквито по земята няма
да срещнем в друга знатна дама. [2420]
Била тъй мила тя, че в двора
харесали я всички хора
и всеки бил щастлив, щом можел
съдействие да й предложи.
И никой нямал основание [2425]
за туй пленително създание
едничка дума зла да каже.
Ерек тъй влюбен бил, че даже
за рицарските си прояви
и за турнирите забравил, [2430]
не мислил вече за двубои,
а искал в тихите покои
с Енида на прегръдки страстни
да бъдат двамата подвластни
и да опитат, без да чакат, [2435]
от всички радости на брака.
Ала дошлите с него тук
роптаели един през друг,
че нямал мяра в свойта страст73.
вернуться
Ст. 2286: В обществото на артуровската Кръгла маса Говен, племенник на краля, стои на върха на рицарската йерархия, доколкото съчетава у себе си безупречни куртоазни маниери с воински добродетели (смелост, непобедимост). Говен е главен герой на редица романи от XIII в., но нито един от петте романа на Кретиен не му отрежда първата роля. За Кретиен Артуровият племенник е норма и мярка, по които се съди за еволюцията на героя на съответния роман по пътя към рицарското съвършенство. Сравнявайки Ерек с Говен, Кретиен подсказва, че Ерек не отстъпва на най-добрия рицар. Подобна ситуация наблюдаваме и в Ивен, рицаря с лъва. В Ланселот едноименният герой превъзхожда Говен, защото под въздействието на любовната страст към Гениевра е готов на всякакви саможертви и унижения, които Говен отхвърля по принцип. В Персевал Говен е протагонист във втората част на романа. Неговите приключения са типично светски, докато търсенето на Граала, предприето от Персевал, има религиозно измерение.
вернуться
Ст. 2309: Карант (варианти Карнант, Каруант) препраща едновременно към град Каервент в Уелс и към град Нант във Франция. Както отбелязвам и по повод на стих 28, двойственият характер на топонимите в романите на Кретиен дьо Троа, тяхната пространствена неопределеност или нереалистичност не ни позволяват да ги възприемаме като географски ориентири. Те дават по-скоро основание да ги разглеждаме като елементи от една фантастична география, с която маркираме (но не измерваме) пространството на романа.
вернуться
Ст. 2439: Кретиен постоянно предупреждава за опасностите от абсолютизирането на любовното чувство. То е приемливо само доколкото влиза в съчетание с рицарското приключение. Упреците към Ерек от страна на неговото обкръжение напомнят, че животът единствено в името на любовната страст е непълноценен.