Выбрать главу
        Той всеки ден, до късен час [2440] лежал в леглото до Енида. За тях това било обида. Стоял той до жена си само, ала с желание голямо бароните си поощрявал, [2445] пари и дрехи им дарявал. На всеки обявен турнир васали пращал той безспир с коне подбрани и доспехи да жънат рицарски успехи, [2450] и за да бъдат най-добри, не жалел злато и пари. Но всички страдали, че той, баронът, храбрият герой не взимал меч, не слагал броня [2455] и с тях не яхал вече коня74. Васали, пажове не спрели да го корят и си мълвели за своя господар с обида. Щом подразбрала и Енида, [2460] че прежния живот оставил и рицарския дълг забравил, дълбоко тя се огорчила, но думичка на промълвила
вернуться

74

Ст. 2456: Тук прегрешението на Ерек е представено като рицарско бездействие (recreantise). За разлика от светеца, олицетворение на християнския идеал, който води съзерцателен живот (vita contemplativa), рицарят трябва да води активен живот (vita activa). Той не може да се осланя на стари лаври. Добър е рицарят, който дава непрекъснато доказателства за своето превъзходство над другите. Оттук и необходимостта от съчетаване на любовното чувство с рицарското действие. Кретиен разработва същия проблем и в Ивен: там героят се впуска в търсене на нови приключения непосредствено след брака си по любов с Лодина.