Ерек и Енида [bg]

Енида в паника решила,
че с думите си е сгрешила [2580]
и казала си с глас унил:
«Каквото сам си надробил,
това ще сърбаш. О, защо ли
си причинявам тез неволи?
Нали до днес бях тъй щастлива, [2585]
а любовта ни — тъй красива!
Защо ли с глупави слова
докарах си сама това?
Наистина ще бъде жалко
да ме обича той по-малко! [2590]
Навярно в свойто разкаяние
ме праща надалеч в изгнание.
Най-много ме боли, че може
да го не видя вече! Боже,
аз всичко нужно имах тук [2595]
с най-нежния и мил съпруг.
Със чувство силно и голямо
обичаше той мене само,
но този свят прекрасен, тих
аз с думите си провалих. [2600]
Днес явно ще платя цената
на гордостта и суетата.
Уви, доброто го ценим,
когато с него се простим.»
След тези укори сурови [2605]
тя си облякла дрехи нови,
но без да се почувства в тях
добре, все още в плен на страх,
на безнадеждност и тъга,
извикала един слуга [2610]
и казала му, че желае
жребеца й да оседлае.
Ни крал, ни рицар, ни барон
бил имал толкоз расов кон.
Послушният слуга веднага [2615]
седлото се заел да слага
на сивия жребец в обора.
Ерек друг паж от свойте хора
изпратил, без да губи време,
оръжията да му вземе. [2620]
Килим лиможки му разстлали
в най-горната от всички зали.
Пак по повеля на Ерек
довереният му човек
доспехите донесъл там. [2625]
А върху тоз килим голям
изобразен бил леопард
и точно върху този звяр
Ерек приседнал, та за път
добре да го въоръжат77. [2630]
Обувки, вещо обковани
със бяла лъскава стомана,
му сложили, след туй изцяло
покрили снажното му тяло
със здрава ризница, която [2635]
била по-скъпа и от злато,
изплетена от тънки брънки.
Сребро отвътре и отвънка
покривало халките в нея,
така че да не ръждавеят. [2640]
Чрез майсторската си направа
била хем гъвкава, хем здрава,
и щом му стегнала снагата,
стояла тя като излята:
удобна, лека, тънка, фина, [2645]
подобно риза от коприна.
Учуден всеки бил тогава,
че принцът се въоръжава,
но никой в неговата свита
не смеел нищо да попита. [2650]
Млад паж му сложил на главата
един прекрасен шлем с позлата
върху предпазното забрало
и като лъч то заблестяло.
Ерек препасал меч и рекъл: [2655]
«Жребецът ми гасконски нека
да натъкмят за път сега!»
Изпратил после свой слуга:
«Върви до кулата голяма
в покоите на мойта дама [2660]
да провериш какво там прави,
защото много се забави.
Тя трябва тук да дойде вече,
че тръгваме на път далечен
и да я чакам не желая78!» [2665]
Слугата в светлата й стая
видял, че тя е с вид унил
и сдържано й заявил:
«Надявам се, че сте готова,
защото сир Ерек отново [2670]
взе своето въоръжение
и ви очаква с нетърпение
на път далечен да вървите.»
Обърсала си тя сълзите,
оставайки във неведение [2675]
за неговото намерение,
и пред Ерек се появила,
усмихвайки му се насила.
Открила го на двора чак,
след нея долетял и Лак [2680]
и други рицари веднага.
И всеки — млад и стар — предлагал
да тръгне със Ерек на път,
защото ги зовял дългът.
Той от сърце благодарил, [2685]
но помощта им отклонил
и обяснил на всички прямо,
че ще върви с жена си само.
Крал Лак, обзет от силен страх,
попитал своя син пред тях: [2690]
«Защо за своя план мълчиш?
Наместо тайни да таиш,
кажи на татко си къде
той смяташ да те отведе
А и защо държиш ти сам [2695]
с жена си да отидеш там!
Ако си тръгнал да пътуваш
с желанието да воюваш,
не може принц без антураж
от рицари или без паж [2700]
по пътищата да се скита.
Вземи от верни хора свита,
та всичко да ти е наред:
на брой да са към петдесет
или пък тридесет поне. [2705]
Вземи със себе си коне
и ги добре натовари
със много злато и пари.
Аристократ си ти все пак.»
Ерек отвърнал: «Няма как! [2710]
Щом нещо си решил веднъж
на мъжката си дума дръж,
Та затова коне с товари,
ни храбри рицари-другари
не мисля аз да взема с мен. [2715]
Реших да тръгна в този ден
на път със спътница една —
това е моята жена.
Но ако в бой загина аз
и тя се върне тук при вас, [2720]
молба една-едничка имам:
подобно дъщеря любима
в двореца си я приемете
и кралството си поделете
във моя памет — без раздори79.» [2725]
Крал Лак отвърнал: «Тъй ще сторя
и ще изпълним твойта воля.
Но скъпи сине, пак те моля
спести ми грижи и тъга,
на път не тръгвай сам сега.» [2730]
«Сир, тъй съдбата е решила.
Аз тръгвам, Бог да ви закриля!
Оставям моите барони,
дарете ги с коне, със брони,
ценете ги като велможи.» [2735]
Заплакал Лак, че сам не можел
Ерек да спре. След суверена,
като видели тази сцена,
там всеки рицар, всяка дама
заплакали от скръб голяма. [2740]
Припаднал не един човек
от мъка, че държал Ерек
с Енида сам да отпътува.
Разплакан, всеки се сбогувал
със него и изпитвал жал, [2745]
като че ли той бил умрял80.
Ерек се трогнал и тогава
им казал: «Но какво ви става?
Нали не съм попаднал в плен,
не съм убит, не съм ранен. [2750]
Днес тръгвам по света широк,
ала, ако е рекъл Бог,
тук ще се върна някой ден.
Скръбта ви днес гнети и мен,
затуй ви моля не плачете [2755]
и повече не ме бавете,
защото бързам да изляза.
Е, сбогом, Господ да ви пази81.»