Ерек и Енида [bg]

        На път потеглил той с Енида където му очите видят82 [2760] и с твърд глас казал й: «Съпруго, от теб не искам нищо друго, освен пред мене да вървиш със по-бърз ход и да мълчиш: от днес ще бъдеш като няма [2765] и ще ми проговориш само щом кажа83. Хайде, не се бой!» Но пак предупредил я той: «Мълчи си, за да се не каеш!» «Ще бъде, както ти желаеш.» [2770] Те продължили да вървят, без думичка да промълвят, а младоженката унила сама на себе си мълвила, с тих глас, за да не чуе той: [2775] «Какво направих, Боже мой! Получих щастие безкрайно, но се оказа то нетрайно. Подаде ми ръка съдбата, но я отдръпна бързешката; [2780] съпругът ми за всяко слово ще ме накаже най-сурово. Сърцето ми от скръб е свито, защото той мълчи сърдито; боли ме, че не ме обича, [2785] и явно съм му безразлична, дори не смея в този час мъжа си да погледна аз84.» Дорде се вайкала горката, изскочил рицар от гората: [2790] той явно от грабежи само живеел. С него още двама изникнали и щом видели Енидиния кон, се спрели и първият извикал: «Братя, [2795] какъв дар праща ни съдбата във този пуст планински кът! Ако не можем този път да вземем плячката, тогава с нас всеки ще се подиграва85. [2800] Я вижте тази хубавица, жена ли е или девица не знам, но явно е богата. Седлото, конят и юздата хиляда ливри явно струват. [2805] Мен коня ме интересува — за себе си го искам аз, а всичко друго е за вас. Върви и рицар с тази дама, но се заклевам аз, че няма [2810] за него нищо да оставя. Видях го пръв и мое право е, ако противи се той, да му изляза на двубой и да го умъртвя, без даже [2815] той съпротива да окаже.» Двамината не възразили той с рицаря да мери сили и след водача си поели. Според моралните повели [2820] двамина души бой съвместно с един да водят е безчестно и при сражения такива с позор се рицарят покрива86.

82

Ст. 2760: Случаят с Енида е безпрецедентен в литературата от онова време. В епоса и в куртоазната лирика мъжът тръгва (на път, на война или на кръстоносен поход) сам, докато любимата остава вкъщи и очаква неговото завръщане. Кретиен въвежда нова парадигма: извоюването (възвръщането) на рицарската слава предполага неизменното присъствие и активно съучастие на дамата.

83

Ст. 2767: Зад непроницаемото намерение на Ерек долавяме двете роли, които той отрежда на жена си: 1) Пременена, Енида ще язди напред сама, за да предизвиква с красотата и с женската си уязвимост всеки срещнат; 2) Като заповядва на жена си да мълчи, докато той не й проговори, Ерек демонстративно унижава Енида. Ала любовта на Енида е по-силна от чувството й за достойнство. При всяко нарушаване на забраната да говори тя дава доказателство за съпружеската си всеотдайност.

84

Ст. 2789: След кризата в брачната двойка Кретиен описва двамата протагонисти по различен начин. Докато Ерек не дава никакви обяснения за това, което прави или което е намислил, Енида разкрива вътрешните си терзания в поредица от вътрешни монолози. Така двамата персонажи стават предмет на две повествователни гледни точки — епическа (свеждаща се до външни описания на действията на героя) и романна (навлизаща във вътрешния свят на героинята).

85

Ст. 2800: Предстоящата схватка на Ерек с тримата рицари обирджии поставя началото на дълга серия от изпитания. Всеки път Ерек и Енида ще се сблъскат с покварени фигури на рицарството. Победата над тях е победа над всеки конкретен порок, който може да опетни образа на добрия рицар. В случая тримата рицари олицетворяват користолюбието, изродило се в разбойничество. Призивът на единия от обирджиите към другарите си да плячкосват, за да не им се подиграват, че са безделници, може да се тълкува и като своеобразна карикатура на упрека в бездействие към Ерек.

86

Ст. 2824: Тук Кретиен формулира правилото за равнопоставеност от рицарската етика. В действителност обаче логиката на приключенията в целия роман е различна: изправен пред колективен противник, пред съперник гигант или пред същински великан, поставен в неблагоприятна позиция преди двубоя, всеки път героят трябва да преодолява първоначалната си неравнопоставеност. В този смисъл победният изход от всяко премеждие означава и себенадмогване — истинското условие за постигане на рицарското съвършенство.