Енида, вглеждайки се в тях, [2825]
потръпнала от силен страх:
«Те — трима са, а той сам, Боже!
При тази явна подлост може
дори и моят мил съпруг
сразен от тях да бъде тук. [2830]
Към него тръгва главатарят
и може в гръб да го удари…
Какво да сторя, за да мога
от смърт да го спася, за Бога?
За риска трябва да му кажа, [2835]
пък после нека ме накаже…
Не бива да съм тъй страхлива!»
«Любими, — рекла колебливо,
от страх Ерек да не ядоса —
трима конници към нас се носят. [2840]
Обръщам се към теб, защото
те явно ни желаят злото.»
«Какво? Ти как се осмели
да ми говориш? Та нали
ти забраних. Ти прекаляваш! [2845]
Голяма дързост проявяваш,
щом мойта заповед погазваш.
Виж, няма днес да те наказвам,
но при повторно провинение
от мен не чакай снизхождение!» [2850]
Все пак Ерек не се сдържал,
щом чул, че другият крещял
насреща му. Той вдигнал щита
и с копието си политнал
напред. Към неговата гръд [2855]
насочил копие врагът,
но ударът му не сполучил.
Ерек обаче го улучил
и с точен удар страховит
разцепил неговия щит, [2860]
пронизал ризницата здрава
и във гърдите му направо
две стъпки влязло острието.
С огромна сила то в сърцето
противника му поразило [2865]
и на часа го умъртвило.
Един от двамата, които
видели как Ерек бандита
убил, решил да отговори
на удар с удар и пришпорил [2870]
жребеца с вик за отмъщение.
Ерек със сигурно движение,
зад щита скрит, нападнал пръв.
Заудряли се с толкоз стръв,
че счупил копие бандитът [2875]
на храбрия Ерек във щита.
Ерек пък своето изцяло
забил във вражеското тяло
тъй силно, че върхът му цял
откъм гърба му се подал. [2880]
Щом втория свалил в несвяст,
Ерек се устремил тогаз
към третия, но той веднага,
уплашен, предпочел да бяга
и към гората се понесъл. [2885]
Напразно. Подир него, бесен,
Ерек препуснал на жребеца
и викнал силно на беглеца:
«Васале, ако мъж си ти,
не бягай, а се защити! [2890]
Спри там, мерзавецо коварен,
или ще бъдеш в гръб ударен!»
Злодеят, без да отговори,
по-бързо коня си пришпорил.
Ерек, настигайки бандита, [2895]
го блъснал толкоз силно с щита,
че от седлото го свалил.
Тъй тримата той победил —
бил първият от тях убит,
в несвяст бил вторият бандит, [2900]
а третият — в леса прогонен.
Ерек навързал трите коня
един за друг и взел юздите.
По цвят на косъма били те
различни: бял, чер и петнист [2905]
и кой от кой по-породист.
Ерек към пътя ги повел,
там чакала мъжа си смел
Енида. Той й поверил
конете и й наредил [2910]
пред себе си да ги подкара,
а после строго й се скарал
и обещал, че най-сурово
ще я накаже, щом отново
заповедта му тя престъпи. [2915]
«Да бъде твойта воля, скъпи» —
смутена дала тя обет
и мълком тръгнали напред.
Едва изминали две мили
и в един дол се появили [2920]
пред тях пет рицари: бил всеки
с червен щит, с хубави доспехи,
със здраво копие в ръката
и с лъскав шлем върху главата.
Стръв за грабеж ги завладяла87, [2925]
насреща им щом се задала
една жена с три бойни коня,
а пък зад нея рицар с броня.
Крадците, без да губят време,
решили кой какво ще вземе [2930]
и всичко си разпределили,
като че уж са победили.
Ала разбойниците тука
забравили една поука —
«Не слагайте тиган, додето [2935]
е още рибата в морето.»
Понякога и хитра сврака
в капана пада с двата крака.
Единият не искал друго,
а само младата съпруга, [2940]
харесал вторият крадец
красивия петнист жребец,
а третият пък бил уверен,
че му подхожда конят черен,
четвъртият бандит избрал [2945]
за себе си жребеца бял,
а петият пък за дуел
приготвял се — той бил най-смел.
Щом другите не възразили,
пришпорил коня с всички сили, [2950]
с надеждата за лек успех и
за нов жребец и за доспехи:
навярно чакал тоз злодей
да се сдобие с бърз трофей.
Ерек си дал нарочно вид, [2955]
че уж не вижда тоз бандит.
вернуться
Ст. 2925: На пръв поглед новата опасност идва от същия тип разбойници по пътищата, на каквито Ерек се е натъкнал преди малко. Нараснал е само техният брой — от трима на петима. Ала новият колективен противник е не само уголемен формат на предишния. Кретиен прави една стъпка към индивидуализиране на противника като посочва конкретните подбуди на всеки от петимата: първият е обладан от похотливост (ст. 2940), следващите трима искат да се сдобият с кон с определен цвят, докато петият просто се изкушава да премери сили с Ерек (ст. 2948). Тук проличава друг аспект от повествователната техника на Кретиен: всяко повторение съдържа и нови елементи, а смисловото развитие на интригата протича по определен ритъм.