Но щом Енида го видяла,
от страх и ужас пребледняла
и рекла си: «Какво, за Бога,
да сторя? Да мълча не мога, [2960]
а думите са нежелани.
Нали мъжът ми се закани,
че думичка да кажа даже,
безмилостно ще ме накаже.
Добре, ще си мълча, но тия [2965]
злодеи, ако го убият,
аз губя всякаква надежда.
Уви, насам той не поглежда.
Ах, как ужасно се терзая!
Какво да сторя днес не зная, [2970]
на думата си удържах
и дълго досега мълчах,
ала от конниците там
изпитвам вече страх голям.
Те май ни мислят зло на нас. [2975]
За риска ще му кажа аз,
пък нека ме убие той!»
И рекла му: «Съпруже мой…»
«Млъкни! Как смееш да говориш.»
«Прости ми, но какво да сторя, [2980]
щом виждам, че зад храсталака
петима конници в засада чакат.
Аз проговорих ти, защото
те явно ни желаят злото.
Опасност ни заплашва, мили, [2985]
един към нас се е засилил,
а четиримата бандити
с оръжията страховити
очакват изхода от боя,
та ако трябва те на своя [2990]
приятел в нужда да помагат.»
«Нещастнице, млъкни веднага!
Щом чуя наглия ти глас,
по-силно те намразвам аз.
Днес колко пъти ти повторих, [2995]
че забранявам да говориш,
ти вместо да се подчиниш,
като побъркана крещиш.
Макар че ме разочарова,
все пак ще ти простя отново, [3000]
но знай, че ако продължаваш,
наистина ще съжаляваш.
Не само дума, поглед даже
отправиш ли, ще те накажа!»
И към злодея, без да чака [3005]
Ерек се втурнал сам в атака,
нанесъл удар страховит,
избил провесения щит,
врага си тежко той ранил
и ключицата му строшил. [3010]
От този удар стремената
се скъсали и на земята
злодеят рухнал поразен.
Тогава друг злодей, решен
да отмъсти, го връхлетял, [3015]
но с копие Ерек го спрял
и го ударил по лицето.
Било тъй здраво острието,
че в гърлото отпред то влязло,
и през тила му чак излязло. [3020]
От двете рани зашуртяла
гореща кръв и отлетяла
душата на врага веднага.
Препуснал трети да помага.
Пред него имало река, [3025]
потърсил брод, ала така
бил бърз Ерек, че изпреварил
врага си, силно го ударил,
насред реката го свалил
и там на място го убил. [3030]
А конят, който бил ранен,
върху ездача умъртвен
се строполил и с много мъка
успял едвам да се измъкне.
Ерек се справил с трима сам, [3035]
останалите двама там,
усещайки, че не си струва
живота си в бой да рискуват,
ударили на бяг от страх.
Поел подир един от тях [3040]
Ерек, догонил го чевръсто
и му нанесъл удар в кръста.
Но ударът бил толкоз силен,
че копието се строшило,
а пък врагът напред с главата [3045]
се прекатурил на земята:
та ето как било платено
за острието потрошено.
Ала когато пак бандитът
да се надигне се опитал, [3050]
Ерек със три замаха само
разсякъл вражеското рамо
до кръста с кървавия меч.
Избягал петият далеч
от четиримата убити. [3055]
Ерек го погнал по петите
и щом злодеят го видял
тъй близо, страшно пребледнял:
какво да стори, сам не знаел,
а в бой да влиза, не желаел. [3060]
Захвърлил копие, щит, броня,
а после, скачайки от коня,
треперещ, обезоръжен,
той, предпочел пред гибел плен,
и паднал ничком на земята. [3065]
Ерек не пожелал разплата,
от коня само се навел
и копието враже взел
за счупеното си в замяна.
А след това юздите хванал [3070]
на вражите коне и бързо
един за друг ги той завързал.
Енида после той накарал
напред и осемте да кара
и да мълчи: щом нещо каже, [3075]
сурово щял да я накаже.
Тя мълком му се подчинила,
напред с конете продължила,
а той след нея яздел пак.
След дълъг път се спуснал мрак, [3080]
ала подслон те не видели.
Под кичесто дърво се спрели,
да спят. Ерек предложил тя
да спи, а той да бди в нощта,
ала Енида възразила [3085]
и на мъжа си обяснила,
че тя ще бди, защото той
по̀ има нужда от покой.
Ерек приел и след това
на своя щит склонил глава. [3090]
Със плаща си Енида нежно
завила го и най-прилежно
над неговия сън хем бдяла,
хем конските юзди държала
до края на нощта — додето [3095]
изгряло слънцето в небето88.
И цяла нощ за свойте грешки
упреквала се с думи тежки,
че волята на своя мъж,
престъпила, а ни веднъж [3100]
не я наказал той, а можел.
«Неблагодарница съм, Боже! —
си мислела тя. — Без съмнение
по храброст, ум и дръзновение
не може да се мери друг [3105]
със моя доблестен съпруг.
Нали с очите си видях
как с осем души той без страх
се би и всички победи.
Уви, сегашните беди [3110]
ми причини езикът мой.
Проклет вовек да бъде той!»
Тъй се упреквала сама тя
додето пукнала зората89.
Ерек от своята постеля [3115]
щом станал, те на път поели:
тя пак отпред, а той отзад.
Един оръженосец млад
по пладне срещнали. Два пажа
след него носели багажа: [3120]
сладкиши, вино първокласно,
масло и сирене прекрасно —
блага, с които бил снабден
от графството на Галоен90.
вернуться
Ст. 3096: Сцената със спящия Ерек и бдящата Енида напомня за предишен епизод, когато Енида въздиша и рони сълзи при мисълта за упреците към любимия й съпруг (ст. 2473). Тогава Ерек е потънал в сън след любовната наслада, докато сега спи, за да възстанови сили след тежките изпитания от изминалия ден. И в двата епизода бдението на Енида символизира будно съзнание за опасностите от външния свят, а битките на Ерек — тяхното преодоляване.
вернуться
Ст. 3114: Освен че постоянно е нащрек за външните опасности, Енида анализира и собственото си поведение. Вътрешните й съмнения контрастират с непроницаемата решителност на Ерек. Така Кретиен очертава два типа поведение — «женско» и «мъжко». Важното в случая е не основанието за подобна квалификация, а това че «мъжкото» и «женското» начало се допълват.
вернуться
Ст. 3125: Ако приемем твърдението на Р. Ш. Лумис, че името Галоен е вариант на Говен, не можем да избегнем и въпроса за евентуалната връзка между двата персонажа. От развитието на този епизод се вижда, че граф Галоен е преди всичко въплъщение на несдържаната похотливост. В това отношение той е антипод на Говен. Артуровият племенник печели не едно женско сърце благодарение на своята слава и на галантните си обноски с дамите.