Младежът бил добър човек [3125]
и щом съгледал, че Ерек
с Енида от гората идват,
разбрал и без да ги разпитва,
че през нощта в леса са спали
и нищо още не са яли, [3130]
защото в областта голяма
дори цял ден да яздиш, няма
ни град, ни замък да съзреш,
та в тях за отдих да поспреш.
Тогаз младежът благороден, [3135]
от чувства най-човешки воден,
Ерек учтиво поздравил:
«Сеньор, нали не съм сгрешил,
допускайки, че сте преспали
в леса и нищо не сте яли [3140]
подир несгодите в гората.
Я нека споделим храната
от моя кош… В замяна аз
не искам нищичко от вас.
Сладкиши, сирене и питка [3145]
и чудно вино за напитка
на бяла кърпа тук ще сложа.
Друг няма кой да ви предложи
храна наблизо. Приемете
и с мен обяда споделете. [3150]
Така че слезте, сир, от коня
да смъкнем тежката ви броня
и да похапнем след това
на сянка в гъстата трева.»
Ерек приел, от коня слязъл [3155]
и на добрия момък казал:
«Обяда ви ще споделим
и много ви благодарим.»
Подал ръка младежът строен
на дамата му и спокойно [3160]
тя слязла, а след туй слугите
погрижили се за жребците.
На сянка седнали. Младежът
снел бронята и шлема тежък
на рицаря и на тревата [3165]
разгънал кърпа за храната:
там сложил хлебчета пшенични,
сладкиши подредил отлични
и сирене нарязал прясно
и вино им налял прекрасно. [3170]