Към двамата младежът бил
приветлив, отзивчив и мил
и те могли на хладовина
да хапнат и да вино пийнат.
Следобеда Ерек любезно [3175]
му казал: «Всичко бе чудесно
и за да ви благодаря,
кон искам да ви подаря,
кой точно — сам си изберете.
Но имам и молба — идете [3180]
и потърсете в близък град
за нас квартира в дом богат.»
Младежът казал, че приема,
а след това решил да вземе
като подарък коня сив [3185]
и бил наистина щастлив,
защото много го харесал.
Възседнал го и се понесъл
към град, наблизо разположен.
Запазил стаи в дом заможен, [3190]
при чакащите го се върнал
и към съпруга се обърнал:
«Сеньор, подслон намерих вече,
да тръгваме, не е далече!»
Ерек и неговата дама [3195]
със нетърпение голямо
към близкото градче поели.
Там най-сърдечно ги приели
любезните им домакини
като очаквани роднини [3200]
и обстановка най-приятна
открила тази двойка знатна.
Останали те в тази къща,
а пажът тръгнал да се връща,
възседнал новия си кон. [3205]
В туй време на един балкон
сам графът му стоял облегнат
със трима рицари до него.
Щом графът на жребеца сив
го забелязал, с тон злоблив [3210]
попитал на кого е той.
Младежът му отвърнал: «Мой!»
Тогава графът начумерен
извикал: «Де си го намерил?
Той струва купища пари!» [3215]
«Смел рицар ми го подари
в замяна на една услуга.
Дойде със своята съпруга
в града ни, а пък аз избрах
квартира в хубав дом за тях. [3220]
С такъв красив, възпитан мъж
не съм се срещал ни веднъж.
Сир, хубостта му е такава,
че с думи трудно се предава.»
Отвърнал графът горделив: [3225]
«Нима от мен е по-красив91?»
«Едва ли друг ще се намери
в околността ни да се мери
по красота и ум със вас,
ала, сеньор, кълна се аз, [3230]
че той по хубост няма равен.
Макар че този рицар славен
бил водил с осем души бой
и в схватките бил удрян, той
макар и грохнал, няма спор, [3235]
по-хубав е от вас, сеньор.
Щом враговете победил,
той и конете им пленил.
А пък от неговата дама
по хубост равна нийде няма — [3240]
в това съм твърдо убеден.»
Но графът, явно уязвен,
сам искал да се убеди
и на младежа наредил:
«Момче, води ме бързо там, [3245]
преценка да направя сам,
дали не ме послъгваш ти
за прелестните им черти.»
«Добре, сеньор — младежът рекъл,
оттук до тях не е далеко. [3250]
Домът им е ей там, отсреща.»
«Нетърпелив съм да ги срещна.»
Щом графът слязъл от балкона,
младежът му предложил коня
и се затичал, за да каже [3255]
на рицаря за госта важен.
Ерек приел със задоволство
дома: бил свикнал на охолство
и затова във всяка стая
помолил свещи да запалят [3260]
та вред да блесне светлината.
Пристигнал графът пред вратата
със три васала — скромна свита.
Ерек, като човек възпитан,
учтиво вътре ги поканил [3265]
подобно гости най-желани.
Поканата му те приели,
а после разговор повели.
Ерек и местният велможа,
приседнали на меки кожи. [3270]
Предложил графът с ведър тон
храна, нощувка и подслон
със лични средства да покрива,
но срещнал твърда съпротива.
«Не искам — възразил Ерек — [3275]
за мен да плаща друг човек.
Ще си пратя аз за престоя!»
И без да казва точно кой е
Приказвал с графа, който вместо
да гледа в него, все по-често [3280]
Енида стрелкал със очи.
Стараел се да не личи,
че бил от нея тъй привлечен,
че почвал да се влюбва вече.
От хубостта й запленен, [3285]
на подлост даже бил решен,
страстта си за да утоли
и казал на Ерек: «Дали,
сеньор, сега ще възразите,
ако помоля да дарите [3290]
мен, графа, с най-висока чест:
на вашата съпруга днес
услугите си да предложа.
Без задни мисли (не дай Боже!),
от уважение към вас [3295]
желая да спомогна аз
за вашата почивка тук.»
Ерек не бил ревнив съпруг92
и рекъл: «Аз не се съмнявам,
че вас честа ви задължава [3300]
и благородство най-голямо.
Поговорете си с жена ми,
щом имате това желание.»
Седяла тя на разстояние
две копия все в този хол. [3305]
Взел графът нисък дървен стол,
до дамата приседнал бързо
и с нея разговор завързал,
в плен на страстта си нечестива:
«Сърцето ми от гняв прелива, [3310]
като ви гледам тук, Енида.
За вас е истинска обида
да сте жена на този мъж.
Макар прочут нашир и длъж,
това за вас е унижение. [3315]
Ще ви направя предложение,
защото красота такава
по-друга участ заслужава:
станете моя и тогаз
с вас ще деля земи и власт. [3320]
Пред вас днес не стои дилема
и отказ няма да приема,
защото ви обичам страстно,
а пък мъжът ви — виждам ясно —
ви мрази даже, разберете. [3325]
Затуй със мен се съгласете
да споделите любовта.»
«Сеньор — отвърнала му тя, —
по-скоро бих умряла млада,
бих предпочела смърт на клада [3330]
и да разпръснат моя прах,
отколкото да сторя грях
и да извърша изневяра.
Категорично ви повтарям,
че няма милия си мъж [3335]
да злепоставя ни веднъж.
Това нелепо предложение,
сеньор, за мен е оскърбление!»
вернуться
Ст. 3226: Суетата и нарцисизмът на граф Галоен са други пороци, които в негово лице побеждава Ерек.
вернуться
Ст. 3299: В това отношение Ерек се различава от своя двойник Герайнт от уелския разказ «Герайнт, син на Ербин» (Мабиногион). Докато Герайнт ревнува безпричинно съпругата си Енид (смята, че тя пролива сълзи по друг мъж), Ерек е напълно чужд на подобно чувство.