Ала отблъснатият граф
просъскал й, обзет от гняв: [3340]
«Защо е тази съпротива?
Показвате се горделива…
По-нагло се държат жените,
когато свалят им звездите,
а щом човек ги унижава, [3345]
той бързо най-любим им става.
Аз повече не ще ви моля,
но днес ще бъде мойта воля,
дори да трябва да се бия.
Мъжа ви лесно ще убия: [3350]
виновен или не, щом кажа,
бойците ми ще го накажат
и ще умре той тук пред вас.»
«Сеньор, друг изход виждам аз —
отвърнала му тя. — Не бива [3355]
мъжа ми някой да убива!
Не стигайте дотам, защото
за вас бих сторила каквото
речете — докато умра,
с любов безкрай ще ви даря. [3360]
Отказах не от горделивост,
а от най-чиста предпазливост:
вас просто исках да изпитам
дали ще мога да разчитам
на искрената ви любов. [3365]
За мен, днес виждам, сте готов
на всичко, но не искам тук
смъртта на моя млад съпруг.
Не подозира нищо той
и ако с подлост, а не в бой [3370]
убият го, ме чака срам.
Ще кажат малък и голям,
че съм поръчала смъртта му.
Сеньор, изчакайте го само
да се събуди, после вие [3375]
му дайте повод да се бие
той с вас!» Един план тя таила,
но друг със графа споделила:
«Сеньор, на мен се доверете
и хладнокръвност запазете. [3380]
Щом съмне, личната си свита
пратете уж да се опита
да ме открадне с взлом оттук.
Аз знам, че моят смел съпруг
ще скочи да ме защитава, [3385]
но рицарите ви тогава
ще трябва, като го пленят,
главата му да отсекат —
да няма връщане назад.
С Ерек животът ми е ад, [3390]
омръзна ми това тегло.
Мечтая си в едно легло
да се прегърнем голи с вас,
но за да дойде този час,
ще трябва тайната да пазим.» [3395]
«Добре, така да бъде! — казал
й той. — От утрешния ден
щастлив живот ви чака с мен.»
«Уверена съм, но желая
от вас и клетва, за да зная, [3400]
че чувствата ви са открити
и ни очакват дни честити!»
Отвърнал той, щастлив, тогава:
«Госпожо, честна дума давам,
че ще забравите от днес [3405]
за своя брак така злочест.
За вас и вашата любов,
на всичко вече съм готов!»
Тя уж на клетвата държала,
а всъщност хитро отървала [3410]
от смърт мъжа си тази нощ
и графа празноглав и лош,
подвела с призрачна надежда.
Така с лъжа се обезврежда
понявга подлостта на друг, [3415]
и се спасява скъп съпруг.
Сбогувайки се, злият граф
й казал дръзко с тон лукав:
«Госпожо, Господ да ви пази!»
Ерек не предполагал тази [3420]
двуличност в графа нечестив.
Но Господ Бог е милостив,
щом праведник в беда съзира.
Ерек дори не подозирал,
че трябвало да е нащрек, [3425]
че графът, този лош човек,
щял да му отсече главата
и да му похити жената,
когато той с ехиден глас
му казал: «Бог да бди над вас!» [3430]
Ерек с приветливост присъща
отвърнал: «Вас да пази също!»