Припаднал мрак, нощта дошла,
в отделна стая две легла
застлали им: в едно от тях [3435]
Ерек заспал, ала от страх
треперела Енида цяла
и будна в своето лежала.
Разкрила плашещия нрав
на подлия и дързък граф, [3440]
не мигнала тя цяла нощ,
уверена, че този лош
човек, успее ли веднъж
да хване спящия й мъж,
той, без окото му да мигне, [3445]
и до убийство чак ще стигне.
С надежда да спаси Ерек
от подлия и зъл човек
намислила си през нощта,
преди да дойде утринта, [3450]
съпруга си да убеди,
че ги заплашват там беди
и трябва да избягат вън.
Ерек спял здрав, спокоен сън,
но щом зората наближила, [3455]
съпругата се убедила,
че вече има риск голям
да ги завари графът там.
Обичала с любов голяма
мъжа си тази вярна дама [3460]
и обичта й дала сила.
Приготвила се и решила
и него да събуди: «Скъпи,
прощавай, но часът настъпи
да бягаме. Тук смърт те чака, [3465]
съпруже, щом се вдигне мракът.
Невинен си, но този граф
е зъл предател с подъл нрав
и ако днес той ни открие,
със сигурност ще те убие. [3470]
Желае мен, затуй те мрази,
но милостта на Бог те пази,
защото този граф развратен
и вчера искаше смъртта ти,
но на лъжата ми се хвана, [3475]
че негова жена ще стана.
Решил е блудникът свиреп
да ме отмъкне, а пък теб
да те убие, щом те хване.»
Ерек разбрал, че от жена му [3480]
по-вярна няма и предложил:
«Седлата нека бързо сложат
на нашите коне, а ти
стопанина предупреди,
че тръгваме на дълъг път. [3485]
Да дойде, че не спи врагът!»
Дошъл любезният стопанин,
видял конете оседлани,
видял Ерек въоръжен
и го попитал изумен: [3490]
«Сеньор, какво ви кара вас
да ставате в тъй ранен час?
Навън е още пълен мрак!»
Ерек му обяснил, че пак
ги чака тежък път далечен, [3495]
та затова ще тръгват вече,
като прибавил, че държи
да знае колко му дължи:
«Приехте ни гостолюбиво,
любезно, мило, отзивчиво, [3500]
ценя високо този жест.
Със свойте седем коня днес
ще ви платя, тях имам само,
но стойността им е голяма
Уви, днес нямам пукнат грош93, [3505]
ала залогът не е лош.»
Стопанинът се поклонил,
на рицаря благодарил,
защото дарът скъпо струвал,
и най-сърдечно се сбогувал. [3510]
вернуться
Ст. 3505: Ерек е тръгнал на път без пари и без провизии въпреки настояването на баща му да се подсигури с всичко необходимо (ст. 2730–2735). Разчита единствено на воинските си качества. Материалната необезпеченост на героя е част от неизвестностите и изпитанията, които го очакват. Това обстоятелство ще бъде подхванато от подражателите на Кретиен и ще се превърне в същностна черта на странстващия рицар: отказ от материални блага и пълна отдаденост на идеала.