Потеглили на път отново.
Ерек напомнил й сурово,
че ако при опасност даже
Енида нещо пак му каже,
ще я накаже без пощада. [3515]
В туй време с вярна кавалкада
над сто човека — графът зъл
пред къщата им бил дошъл,
ала Ерек там не открил
и посрамен се разлютил. [3520]
Разбрал, пронизван от обида,
че е излъган от Енида,
и по следите им повел
отряда си с едничка цел
Ерек да хване и главата [3525]
да му отреже за разплата.
Крещял, обзет от страшен бяс:
«Безмилостен ще бъда аз
към всеки, който изостане,
а пък на този, който хване [3530]
беглеца, ще му дам награда,
каквато на герой се пада.»
Отрядът полетял напред
от жаждата за мъст обзет
към тоз невинен млад човек. [3535]
След малко зърнали Ерек
край тъмен лес в далечината.
Преди да влезе той в гората,
войниците на злия граф
пришпорили конете с гняв [3540]
и подир него полетели.
Енида чула как ехтели
доспехи, копия, копита.
Видяла многобройна свита
в полето, идваща към тях, [3545]
и рекла на Ерек със страх:
«Зло дебне ни, съпруже мил,
щом като графът е решил
с отряда си да ни догони.
Ако препуснеш бързо с коня, [3550]
ще можем с теб да се спасим,
като в леса се приютим.
Но ако яздиш все тъй бавно,
ще ни догонят и безславно
ще паднеш ти в неравен бой, [3555]
защото са над сто на брой.»
Ерек отвърнал: «Пак приказваш
и мойта заповед погазваш,
макар че всеки път те моля
да се зачита мойта воля. [3560]
Но ако Господ ме пожали
и ме спаси от смърт, едва ли
тъй лесно ще ти се размине,
че опетняваш мойто име.»
Той се обърнал и видял [3565]
препускащия сенешал
на графа върху бърз жребец.
Летял опасният храбрец
пред всички воини най-отпред —
три хвърлея на арбалет [3570]
делели ги. С въоръжение
Ерек бил, тъй че от сражение
не се боял. Щом забелязал,
че и отрядът се показал,
напредвайки след сенешала, [3575]
Ерек се втурнал като хала
към него с копие в ръка
и те се сблъскали така,
че той пронизал под сърцето
доспехите му с острието — [3580]
със лекота, като че ли
от плат обикновен били.
Но към Ерек в галоп стремглав
се спуснал и самият граф —
уж бил готов за битка тежка, [3585]
ала допуснал явна грешка
и в силата си убеден,
не бил добре въоръжен,
а с копие и щит бил само.
С желание за мъст голямо [3590]
той изпреварил свойта свита
със двайсет крачки и опитал
беглеца да удари пръв.
Ерек със яростта на лъв
започнал с него страшен бой. [3595]
Бил як и храбър графът — той
улучил пръв Ерек в гърдите,
но здраво той държал юздите
и само се поолюлял.
С нов удар графът побеснял [3600]
разбил Ерековия щит:
героят щял да е убит
от удар със такава сила,
но ризницата го спасила.
Строшил остреца злият граф. [3605]
Ерек, обзет от силен гняв,
пронизал вражия стомах,
а после с яростен замах
и жълтия му щит разбил,
и своя враг в несвяст свалил. [3610]
Щом свършил, бързо се обърнал
и на пътеката се върнал
пришпорил коня с намерение
да търси във леса спасение.
В гората влязъл и назад [3615]
погледнал — вражият отряд
до падналите вече спрял
и клетви всеки воин крещял,
че ще го гонят три дни даже,
ала със смърт ще го накажат [3620]
за стореното злодеяние.
В туй време графът пак в съзнание
дошъл: макар че тежко бил
ранен в стомаха, се свестил.
Повдигнал се с въздишка тежка, [3625]
разбрал, че е допуснал грешка
и за злината е наказан.
Той на бойците тихо казал:
«Сеньори, чуйте моя глас:
не искам никой между вас, [3630]
пък бил той силен, смел, чевръст,
от рицаря да търси мъст.
Конете връщайте назад!
Извърших подлост в своя яд
и си платих. По-умна няма [3635]
и по-добра от тази дама,
която с хитрост ми избяга!
Във красотата й веднага
се влюбих и я пожелах,
а пък мъжът й, грях не грях, [3640]
поисках да умре, защото
държах да му я взема. Злото
на друг желаеш ли, обаче
и теб то може да разплаче,
щом си коварен и злонравен94. [3645]
От този рицар друг по-славен
не се е раждал на земята,
затуй се моля на съдбата
с добро вовек да го обгръща.
Сега да тръгваме към къщи!» [3650]
Бойците му назад поели /
и върху щит обърнат взели
трупа на своя сенешал.
А графът скоро оздравял,
оправил се и бил щастлив — [3655]
най-важното — останал жив.
вернуться
Ст. 3645: Обратът в поведението на граф Галоен буди недоумение, ако съдим за персонажа като за изграден характер. Всъщност персонажите на рицарските романи са в много малка степен характери със специфична душевност и фиксирана линия на поведение. Те са по-скоро функции на определена етика или естетика, която допуска подобна обратимост на ситуациите. Вж. също бел. към ст. 1070.