Ерек и Енида [bg]

        Ерек с Енида продължил по своя път, а той извил край ниви, оградени с плет. След дълго яздене напред [3660] видели, вече уморени, една ливада с напластена трева от пресен сенокос. Зад нея ров с подвижен мост и кула с крепостна стена — [3665] прекрасна здрава твърдина. Пред рова двамата не спрели, по спуснатия мост поели, брегът бил още надалече, ала от кулата си вече [3670] владетелят ги забелязал. Макар че дребен се оказал, владетелят на тоз палат бил много силен и сърцат95. Той слязъл долу и накарал [3675] слугите си да му докарат кон боен в сбруя, по която блестели лъвчета от злато. Поискал копие най-здраво, меч остър, майсторска направа, [3680] бял шлем, отвътре с плат обшит, искряща броня, кръгъл щит, и чифт обувки от желязо. Щом във земите му бил влязъл въоръжен млад рицар, той [3685] приготвил се да води бой, додето отреди съдбата кой да спечели във борбата96. Слугите му се покорили и със жребеца се явили [3690] пред замъковия портал.

        Един от тях го оседлал, а друг доспехите донесъл. И онзи рицар се понесъл навън, добре въоръжен, [3695] с достойнството на сюзерен. Ерек по стръмен склон препускал, и пък владетелят се спуснал по хълма с буйния жребец, да срещне тоя пришелец! [3700] Така неукротим бил конят, че камъчетата по склона на прах под своите копита превръщал. Рой искри излитал и се разпръсвал над земята, [3705] като че конят огън мятал. Препускал той срещу Ерек, от тропота се носел ек