Ерек и Енида [bg]

с такава сила, че в несвяст
едва не паднала тогаз [3710]
Енида — тъй й прималяло.
Кръвта по цялото й тяло
замръзнала, видът й свеж
бил в миг като покрит със скреж.
Боязън се била вселила [3715]
в душата й и тя се свила
от ужас след онуй сурово
предупреждение. Отново
налагало се да избира:
продума ли, ще го нервира, [3720]
но ако замълчи, тя може
на смъртен риск да го изложи.
Пред дебнещата я беда,
повела вътрешна борба,
опитвала се да отвори [3725]
уста, за да го заговори,
но страх такъв я завладял,
че говорът й се сковал,
а устни, зъби и език
задържали и стон, и вик. [3730]
Не знаела какво да прави,
без себе си да злепостави.
Наум си рекла: «Виждам ясно,
че ни очаква смърт ужасна,
ако безмълвна си седя. [3735]
Дали да го предупредя?
Не! Но защо? Ще ме накаже
в яда си, ако гъкна даже,
и може моят мил съпруг
сама да ме остави тук [3740]
нещастна, слаба и безсилна.
Съдба — на гибел равносилна!
Но ако моят мъж не може
да се спаси, то мили Боже,
нима не ме очакват мен [3745]
смърт, тежки мъки или плен.
Дано той бързо стори нещо
срещу туй бедствие зловещо.
Но ако си мълча, тогава
владетелят, летящ направо [3750]
към него, лесно ще сполучи
Ерек в сърцето да улучи.
Май много дълго си мълчах,
но любовта от всеки страх
по-силна е, така че аз [3755]
ще го предупредя тозчас,
защото той е тъй вглъбен97,
че лесно би бил победен!»
Предупредила го Енида,
а той се скарал пак обиден, [3760]
но с укора не прекалил.
Разбрал, че много й е мил,
а щом обичал я и той,
към рицаря, готов за бой,
се спуснал по наклона бързо [3765]
насреща на врага си дързък.
Един към друг те полетели
и битка яростна повели.
И всеки с копието свое
нанасял удари в двубоя [3770]
така свирепо, че защита
на никого не давал щитът,
и брони взели да скриптят,
и щитове да се трошат:
при удари с такава сила [3775]
взаимно те се наранили.
От немощ паднали конете,
но двамата, от гняв обзети,
макар и в кръв, все още здрави,
застанали отново прави. [3780]
Били им копията цели,
ала бойците предпочели
да ги захвърлят надалеч.
От ножницата всеки меч
извадил и със устрем нов [3785]
подели своя бой суров.
От сблъсъците страховити
със рани те били покрити.
При ударите им дори
летели снопове искри, [3790]
когато мечът чупел щит,
доспехи или шлем пробит.
По четири дълбоки рани
получил всеки… Как се брани
един боец със сетни сили? [3795]
Ако не се били строшили
при техните атаки смели
и мечовете им в дуела,
единият от тях в борбата
би паднал мъртъв на земята. [3800]
Енида гледала към тях
обзета от ужасен страх.
Тя кършела ръце и цяла
като безумна се тресяла,
от скръб си скубела косите, [3805]
течели й безспир сълзите
и всеки би разбрал, че няма
от нея по-любяща дама.
В тоз час единствено злодеят
не би изпитал жал към нея. [3810]
Шест часа рицарите вече
се били. Краят бил далече.
По нищо не личало кой
ще победи при този бой.
За миг, почувствал се в подем, [3815]
разсякъл вражеския шлем
Ерек. Врагът се олюлял,
но на крака се задържал,
а после с удар страховит
със меч Ерековия щит [3820]
ударил, ала острието
се раздробило на парчета,
макар че мечът бил с направа
хем скъпа, хем и много здрава.
Ядосан, обезоръжен, [3825]
от загубата озлобен,
захвърлил рицарят далеч
остатъка от своя меч,
от страх обхванат. Щом в ръката
си без оръжие, в борбата [3830]
си беззащитен и тогава
се чудиш как да се спасяваш.
Ерек се готвел да напада,
но той помолил за пощада:
«Сир, милостив към мен бъдете [3835]
и благосклонност проявете.
Без меч останах и така
държите в своята ръка
съдбата ми… Със нетърпение
от вас очаквам снизхождение98.» [3840]
Ерек отвърнал: «Щом желаеш
да се спасиш, ще си признаеш,
без уговорки, че от мен
ти беше в боя победен
и си под моя власт. Това е!» [3845]
Но рицарят се колебаел.
Ерек решил да го уплаши,
затуй замахнал с меча страшен
със яд над вражата глава.
Щом рицарят видял това, [3850]
треперещ, викнал със тревога:
«Сир, милост! Нищо аз не мога
да сторя и ще се призная
за победен.» Ерек накрая
склонил: «Добре, че се показваш [3855]
смирен! Кажи ми как се казваш
и кой съм ще ти кажа аз.»
«Сир, аз съм крал. Под своя власт
държа ирландския народ99.
Наследник съм на знатен род, [3860]
а поданиците навред
ми казват Малкия Гиврет100
Освен туй, много съм богат.
В околността за стар и млад,
за рицар, граф или барон [3865]
каквото кажа, е закон
и всички ми се подчиняват.
Да, тук властта ми е такава,
че всявам страх у всеки жив.
Но ще съм истински щастлив [3870]
да се сприятелим от днес.»
«Това за мен е също чест.
Ерек съм аз — наследник пряк
на славен род, с баща крал Лак.
Уелс баща ми управлява, [3875]
палати скъпи притежава
и много градове богати.
А нито крал, ни император
не е с богатство тъй голямо.
Аз крал Артур изключвам само — [3880]
той несравним е според мен.»
Гиврет възкликнал възхитен:
«Каква чудесна изненада,
че чест такава ми се пада
да срещна рицар като вас. [3885]
Кълна ви се, от този час
ще бъда предан ваш слуга.
В палата каня ви сега
от път да се възстановите.
Там стойте, колкото решите, [3890]
и ваше ще е всичко мое.
Но има нещо спешно — то е,
че първо трябва ни лечение.
Аз имам на разположение
медик — наблизо практикува [3895]
и двама ни ще излекува.»
Ерек отвърнал: «Чест голяма
за мен това е, ала няма
да се възползвам днес от нея.
Но ако в случай ненадеен [3900]
загазя и като приятел
молба за помощ ви изпратя,
нали ще мога да разчитам
на вас и вярната ви свита?»
«Кълна се, сир, ще съм щастлив, [3905]
додето аз съм здрав и жив,
да ви помагам всеки път,
когато ме зове дългът,
с най-преданите ми васали.»
«От вашия обет едва ли [3910]
по-щедър бих си пожелал.
Ще стана верен ваш васал,
в дела щом думите превърнем.
За сбогом нека се прегърнем101.»
Не знам друг случай в боевете [3915]
да се разделят враговете
така сърдечно. Ленти плат
откъснали и както брат
за брат се грижи, всеки бързо
доскорошния враг превързал, [3920]
взаимно се благословили
и дружески се разделили.
Ерек потеглил пак напред,
а пък назад поел Гиврет.