Выбрать главу
        Преди да влезе, той оставил [3945] до явор копието здраво и щита с бляскавата броня На кичест клон завързал коля, а Грингалет — жребецът вран — не бил все още отседлан. [3950] Но както конят си стоял, дошъл Ке — кралски сенешал. Решил шега да си направи, отвързал той юздите здрави, взел копието от дървото [3955] и бронята и на седлото се метнал, после надалече препуснал, без да му попречат102. И както Ке летял напред на вихрогона Грингалет, [3960] видял до сенчестия склон Ерек как язди своя кон. Ерек веднага разпознал препускащия сенешал и чий кон язди. Ке обаче, [3965] макар че също се вторачил, не го познал, защото той получил удари безброй и гербът в рицарския щит от ударите бил изтрит. [3970] Енида също пожелала да изиграе сенешала и затова се изхитрила — лицето си с воал покрила, уж все едно изпитва страх [3975] от слънчеви лъчи и прах. Ке спрял Ерек и без да пита, жребеца хванал за юздите, да му попречил да върви и, вместо с такт да поздрави, [3980] безочливо Ерек попитал: «Хей, рицарю, къде се скиташ и кой си — аз държа да зная!» «Не ще ви кажа — не желая, щом тъй държите моя кон [3985] и викате с нахален тон!» «Сир — казал Ке, — не се гневете. Добро ви мисля, разберете! Видял би всеки, като мен, че сте ранен и уморен, [3990] че след отминалия бой ви трябват грижи и покой. Елате с мен, ще ви предложа за тази нощ подслон и ложе. Сам крал Артур е тук с жена си, [3995] разпънати са шатри, маси за свитата му сред гората. Вървете с мен, защото смятам, че кралят с милата кралица, щом срещат с радост всеки рицар, [4000] ще ви окажат тази чест, ако при тях отидем днес.» «Благодаря, сеньор — отвърнал Ерек, — но аз не бих се върнал, че ме очаква път далечен [4005] и даже закъснявам вече. Така че коня ми пуснете и да вървя ме оставете.» Ке казал: «Луд ли сте? Как може такова нещо! Мили Боже! [4010] Направите ли тази грешка, нощта ще ви се види тежка! Свещеникът и той не ходи с охота винаги в синода. Да тръгваме, додето аз [4015] с добро все още каня вас и вашата съпруга мила. Ако откажете, насила ще ви закарам. Сам решете!» Ерек извикал: «Престанете, [4020] безумецо! Какво ви става? Изпадате в самозабрава. От вас съвсем не ме е страх, но аз така и не разбрах, какво към сторил, та държите [4025] все още коня за юздите?» Извадил меч и изревал: «Пуснете повода, васал, безочлив сте, но и глупак, та затова ви казвам пак — [4030] махнете се оттука! Вие май искате да ви убия!» Щом чул вика необуздан, отстъпил Ке един арпан103, ала в атака изведнъж [4035] се втурнал този подъл мъж, но той бил зле въоръжен. Ерек, от туй окуражен, със копието си за бой се хвърлил, но ударил той [4040] нарочно щита на подлеца със тъпото, а не с остреца104. От удара му страховит отскочил вражеският щит, ударил силно Ке в главата [4045] и го съборил на земята. На коня му юздите взел и към Енида го повел Ерек, но Ке в молби се впуснал като ласкател най-изкусен. [4050] Поискал с кротък глас хитрецът
вернуться

102

Ст. 3959: Сцената, в която сенешалът Ке надява доспехите на Говен, поставя началото на мотива за рицаря, който се представя под чужда външност.

вернуться

103

Ст. 4034: Арпан — старинна мярка за дължина (около 58 м).

вернуться

104

Ст. 4042: Удар с тъпата част на копието е израз на презрение, примесено със снизхождение.