Ерек и Енида [bg]

да си получи пак жребеца:
«Сир, Бог ми е свидетел тук,
че той принадлежи на друг.
Най-силният и смел барон [4055]
е господар на този кон.
Това е монсеньор Говен.
Смилете се сега над мен,
върнете коня още днес
и много благороден жест [4060]
ще сторите, а аз в замяна
ваш верен пратеник ще стана.»
Ерек отвърнал с властен глас:
«Добре, ще ви го върна аз —
щом на Говен принадлежи, [4065]
то нека си го задържи.»
Жребеца яхнал Ке отново,
отишъл в стана и дословно
той всичко на Артур предал.
Щом чул това, добрият крал [4070]
Говен повикал: «Много мил
към всички винаги си бил,
мой племеннико — казал кралят. —
Чрез теб аз искам да узная
тоз рицар кой е, где отива; [4075]
от мене поздрав най-учтиво
те моля да му предадеш
и в стана да го доведеш!»
Говен потеглил. Антуражът
му бил от двама млади пажа. [4080]
Конете пред Ерек те спрели,
във него хубаво се взрели,
ала не го познали… Мили
привети те си разменили,
а след това Говен с респект [4085]
вежливо казал на Ерек:
«На среща с вас не някой друг,
а крал Артур ме праща тук.
Той и кралицата ни също
със гостолюбие присъщо [4090]
ви канят да ни посетите
и там да се възстановите.
Бивакът ни не е далече.»
Ерек отвърнал: «Най-сърдечно
благодаря на краля аз, [4095]
на Гениевра и на вас
за топлите, добри слова.
Ранен съм, но при все това
по своя път ще продължавам.
Най-искрено ви заявявам — [4100]
не търся помощ и подслон.
Дръпнете се от моя кон
и пак при краля се върнете.»
Говен бил умен и усетил,
че няма как да настоява. [4105]
Отстъпил, но на паж тогава
прошепнал на Артур да каже
да вдигнат шатрите, багажа
и още днес да построят
един нов стан край онзи път, [4110]
по който щял Ерек да мине105.
«Така той кралската дружина
ще срещне и не ще пътува,
а ще остане да нощува
при нас, от всички ни признат [4115]
за най-смел рицар в този свят.
Аз иначе не виждам как
ще дойде в нашия бивак.»
Щом пажът всичко обяснил,
Артур веднага наредил [4120]
палатките да приберат,
за да строят бивак в друг кът.
Той яхнал кон — бял хубавец,
а пък кралицата — жребец
норвежки, също чисто бял. [4125]
Сам със Ерек, Говен не спрял
да му говори — той направил
това със цел да го забави.
Ерек се сърдел: «Днес не минах
път даже и на половина [4130]
от вчера, а денят напредва.
Сир, трябва своя път да следвам.»
Говен отвърнал с кротък глас:
«Така приятно ми е с вас,
че бих ви придружил, дордето [4135]
нощта се спусне от небето.»
Говорили си те в гората,
а шатри във далечината
строила свитата на краля.
Ерек досетил се накрая, [4140]
че е подлъган, и смутен
признал: «Със хитрина, Говен,
успяхте да ме задържите.
Така да бъде, щом държите
да дойда в стана, аз самият [4145]
тук името си ще разкрия —
защото съм приятел с вас,
Говен! Ерек се казвам аз.»
От щастие Говен веднага
се спуснал сам да му помага [4150]
да снеме шлема и когато
видял лицето му познато,
разтворил своите ръце,
прегърнал го от все сърце
и рекъл: «Най-прекрасна вест [4155]
ще занеса на краля днес.
Той и кралицата, ей богу,
ще се зарадват страшно много.
Но според рицарските нрави
бих искал, първо, сир, жена ви [4160]
да поздравя и чак тогава
ще тръгна. Чух да споменава
кралицата ни, че с Енида
ще е честита да се види.»
Говен попитал след това [4165]
Енида с ласкави слова“
дали е здрава и щастлива,
а тя отвърнала вежливо:
„Добре съм аз, но се страхувам
за моя мъж. О, как тъгувам [4170]
че в порива си да ме брани
покрит е целият със рани.“
„Аз също — рекъл й Говен —
бях от вида му ужасен.
За малко щях да се разплача, [4175]
че толкова е блед, обаче
съм тъй щастлив от тази среща,
че даже болката гореща
пред радостта ми губи сила.
А пък сега, госпожо мила, [4180]
ще трябва да отида в двора,
та крал, кралица, всички хора
щастливи да направя днес
със тази тъй приятна вест.
А вие бавно на конете [4185]
по моите следи вървете.“
Щом в шатрата на краля влязъл,
Говен възторжено му казал:
„Сир, чудна вест ви нося аз:
Ерек с жена си пак при нас [4190]
пристигат.“ Скочил бързо кралят:
„Говен, от тази вест не зная
по-хубава и съм щастлив,
че той се връща здрав и жив.“
И наизлезли крал, кралица, [4195]
придворни, рицари, девици
на ширналата се поляна
да срещнат гостите желани.
Щом зърнал своя крал велик,
Ерек от коня скочил в миг, [4200]
Енида бързо слязла също.
Артур се втурнал да прегръща
със задоволство най-голямо
дошлия рицар и жена му.
Със радост на Ерек веднага [4205]
започнали да му помагат
доспехите си той да махне.
Ала от ужас дворът ахнал
пред раните. Не губил време
Артур и пратил паж да вземе [4210]
от кралската сестра Моргана
магичен лек за всяка рана106.
За нея не било проблем
да му даде такъв мехлем,
чрез който всички рани тежки [4215]
и всички болести човешки
лекувала с успех. И даже
веднъж на ден да се намаже,
то раната за седем дена
съвсем ще бъде изцерена. [4220]
След мазането с този лек
се чувствал по-добре Ерек.
Щом раните били промити,
намазани и с бинт покрити,
Артур във шатрата си влязъл [4225]
с Енида и Ерек и казал,
че им предлага две недели
в леса, под сенките дебели,
в една палатка да живеят,
та рицарят да оздравее. [4230]
Отказал нашият герой:
„Любезни сир — отвърнал той —
не страдам от такава рана,
че утре рано да не стана.
Сега се чувствам по-добре [4235]
и никой няма да ме спре
на сутринта, в най-ранен час,
отново да потегля аз.“