Ерек препуснал по следата
и зърнал в края на гората
как великаните злодеи [4375]
излизат с пленника от нея.
Горкият рицар, гол и бос,
на кон завързан бил със злост,
като крадец — за наказание,
че е извършил злодеяние. [4380]
Как би се отървал самин
от подлеците? Ни един
от тях не бил въоръжен
ни с копие, ни с меч кален,
ала камшик и боздуган [4385]
размахвал всеки великан108
и с тях те пленника тъй били,
че цял със рани го покрили.
Потекла кръв и по ребрата,
и по гърба и по бедрата [4390]
и тя не само че не спряла,
но даже коня му обляла.
Обзет от гняв, Ерек след тях
се спуснал, но изпитвал страх,
че може да не оживее [4395]
младежът. И за да успее
да го спаси, в галоп по склона
той великаните догонил.
„Сеньори — викнал им Ерек, —
какво е сторил тоз човек, [4400]
та го наказвате така?
Гол, с вързани ръце, крака,
от вас е тъй жестоко бит,
като че ли е той бандит.
Какъв е този произвол [4405]
над вързан рицар, бос и гол!
Затуй с добро ми го предайте,
че сте сгрешили си признайте,
та без бой всичко да решим
и после да се разделим.“ [4410]
Отвърнали му те: „Васал,
днес май съвсем сте полудял,
делата ни не ви засягат —
вървете си оттук веднага!“
„Напротив — отговорил той, — [4415]
щом искате, ще водим бой
и този рицар ще остане
при който победител стане.
Макар на думи да сте смели,
ще видим кой ще го спечели. [4420]
Сега ви призовавам пак!“
„Ех, луд сте или глупак,
дори пет души като вас
да се изправят срещу нас,
е все едно от простодушие [4425]
овца да иска вълк да души.“
„Ще видим! За хвалби е рано…
Навярно вие постоянно
мечтаете си от небето
да падат печени врабчета. [4430]
Но който хвали се, не пали.
Е, хайде, дръжте се нахали!“
Калени в схватки ръкопашни,
били те с боздугани страшни,
но копието стиснал здраво [4435]
Ерек и връхлетял направо
към тях така, че с острието
пронизал първия в лицето.
Острецът минал през главата
и кървав мозък на земята [4440]
от удара се разпилял,
а великанът в миг умрял.
Щом вторият видял това,
разтърсил разгневен глава
и вдигнал своя боздуган. [4445]
Поискал този великан,
да отмъсти и се опитал
Ерек в главата непокрита
да блъсне с удар страховит.
Ала Ерек зад своя щит [4450]
се скрил, но този силен удар
за миг едва не го принудил
след този устрем да припадне
и от жребеца си да падне.
С размах опитал пак врагът [4455]
Ерек в главата втори път
със боздугана да удари.
Ала Ерек го изпреварил —
той с меч в ръка нападнал пак
безстрашно подлия си враг [4460]
и го накарал да плати
за всички сторени беди.
Разсякъл вражеския тил
и тялото разполовил109.
Врагът му паднал на земята, [4465]
в кръвта овалян и в червата.
вернуться
Ст. 4386: Великаните олицетворяват грубата сила. Всичко ги отличава от рицарите — обноски, въоръжение и т.н. Тук за пръв път Ерек е изправен пред същества, които не принадлежат към рицарското съсловие. Като приказни герои великаните стоят по-близо до дивата природа, отколкото до човешката цивилизация. Победата над тях е победа над животинското начало. Първообраз на този мотив откриваме в епизод от Роман за Брут от Вас, където младият крал Артур побеждава лошия великан от Мон Сен Мишел.
вернуться
Ст. 4464: Хиперболичен жест, типичен, за героя от епическите песни, който с един удар разсича бронята и разполовява тялото на своя противник.