Предложил графът суетливо
на хората си: „Я по-живо
една носилка да сковем,
та тялото да отнесем [4710]
във замъка Лимор114, където
след опелото на кюрето,
надлежно ще го погребем.
И дамата ще отведем
във замъка, че аз желая [4715]
за нея там да се венчая,
дори да се съпротивлява.
Късмет извадих аз с такава
красавица. Сега вървете
носилка бързо да сковете!“ [4720]
Веднага неговите хора
отсекли с мечове подпори
от клони, свързали ги здраво,
Ерек положили направо
на тях — с два коня да го влачат. [4725]
А продължавайки да плаче,
Енида тръгнала след тях.
От ужас, болка, гняв и страх
припадала, ала мъжете
придържали я за ръцете. [4730]
Така под много строг надзор
отишли в замъка Лимор.
Градът за случката разбрал,
народ безброен се събрал —
мъже, жени, слуги, васали. [4735]
Положили Ерек във зала
на маса с черен креп покрита,
а пък до него — меча, щита.
Тълпата влязла в тази стая
и всички искали да знаят [4740]
защо се готви погребение.
А графът с явно нетърпение
бароните разпоредил
да дойдат и им заявил:
„Желая, без да губя време, [4745]
с вдовицата да се оженя.
Личи по вид и облекло,
че е от знатно потекло,
а пък по хубост и държание
тя може с пълно основание [4750]
да бъде и кралица даже,
и бракът ни ще ви покаже,
че с нея по-честит ще стана.
Сега да дойде капелана!
Ако склони тя, без лукавство [4755]
аз половината си графство
й давам. Бързичко вървете
и тук при нас я доведете.“
След думите му много скоро
пристигнал капеланът в двора. [4760]
Довели бързо и Енида.
Тя, просълзена от обида,
отказала да се венчае,
но графът за това нехаел
и службата се състояла. [4765]
Извикал графът сенешала
и казал: „Вече се стъмнява
и за вечеря час настава.
Вземи слуги да ти помагат
и слагай масите веднага.“ [4770]
вернуться
Ст. 4711: Името на замъка «Лимор» на френски внушава идеята за смърт: Limors = li mors (мъртвецът). Развоят на събитията потвърждава подобно тълкуване.