Выбрать главу
        Посред скандала в този миг [4845] Ерек след дръзкия й вик от своя унес се пробудил. Огледал се и се учудил защо лежи в онази зала и паника го завладяла, [4850] когато разпознал гласа. Взел меча, скочил начаса и окрилен във яростта си, от силна обич към жена си, се спуснал срещу злия граф. [4855] Замахнал с меча в своя гняв и, стиснал зъби, без слова, разцепил графската глава, а кръв и мозък до тавана избликнали от тази рана. [4860]
        Бароните в ужасен страх крещели, сякаш бил сред тях дошъл от огнения ад самият дявол. Стар и млад затичали се към вратата, [4865] за да избягат от палата. Уплахата била такава, че хукнали да се спасяват и викали с неистов глас: „Мъртвецът е дошъл сред нас!“ [4870] През блъсканица, шум и врява, без да се с друг съобразява път си проправял всеки рицар с юмруци, лакти и ритници, за да излезе пръв на двора. [4875] В навалицата всички хора били с уплашен, стреснат вид. Ерек нарамил своя щит, Енида копието взела и двамата навън поели. [4880] На двора ни един васал да ги нападне не посмял: защото сметнали Ерек за дявол, не за жив човек; и всички хукнали веднага [4885] далече от Ерек да бягат, решили, че сам Сатаната в човешко тяло е в палата. Един младеж бил в двора. Той жребеца си на водопой [4890] повел, прилежно оседлан. Едва ли случай по-желан Ерек би имал, затова той яхнал коня. През глава младежът скрил се бързешката. [4895] Ерек прихванал за ръката Енида, скочила и тя отпред на коня с помощта на своя мил — и как щастлива била на тази конска грива! [4900] Пришпорили те коня в мрака, пред входа никой не ги чакал, защото всички се боели; макар за графа да скърбели, във плен на ужас и смущение, [4905] не смеел никой във сражение куража си да проявява и за смъртта да отмъщава. Ерек до своето сърце жена си с тръпнещи ръце [4910] притиснал, нежно я целувал и й прошепнал развълнуван: „Сестрице, много изпитания ти причиних: беди, страдания; но ти не ме предаде, мила, [4915] и любовта ми с двойна сила към тебе разцъфтя отново. За мен на всичко си готова и затова от този час твой верен роб ще бъда аз. [4920] Любима, вече ти простих за думите, с които ти обидата у мен разпали115.“ И пак започнал да я гали, да я целува и прегръща. [4925] Обсипала Енида също с целувки нежни своя мил, щастлива, че й е простил. Така пътували те леко в нощта по лунната пътека. [4930]
        Мълвата плъзнала навред. Узнал и Малкият Гиврет от свои хора новината за случилото се в гората — как от злодеи един ден [4935] смел рицар тежко бил ранен, и как починал този рицар; че женен бил за хубавица, и от Изолда по-прекрасна, но и от нея по-нещастна. [4940] Открил ги графът от Лимор, трупа отнесъл в своя двор, а после казал, че желае с вдовицата да се венчае. Но тя не щяла. С жал в душата, [4945] Гиврет решил, щом чул мълвата, че става дума за Ерек. Намислил храбрият човек трупа му по надлежен ред да погребе, а и от гнет [4950] жена му да спаси… И той хиляда души сбрал на брой и с тях се към Лимор отправил. Не стане ли с добро, тогава те замъка ще разрушат [4955] и всичко ще опожарят. В нощта те към Лимор поели. На лунна светлина блестели по всеки рицар, яхнал коня, прекрасен щит, шлем, тежка броня. [4960] Страх будело и възхищение чудесното въоръжение. Ерек към полунощ видял116 отряд настъпващ и разбрал, че ако бъде в бой ранен, [4965] го дебнат гибел или плен, затуй Енида, без да чака, свалил от коня и в гъстака й казал да се приюти: „Любима, тук изчакай ти, [4970] не ми се ще да те съзрат бойците, тръгнали на път. Не ги познавам и не зная какво кроят, какво желаят. Те може да не са, все пак, [4975] опасни, но не виждам как, щом зло ни мислят, ще успеем при среща с тях да оцелеем. Беди навярно идват с тях, но недостойно е от страх [4980] пред тези воини да се крия. Нападнат ли ме, ще се бия и който връхлети към мен, от меча ми ще е сразен. Макар и капнал от умора, [4985] потеглям срещу тези хора, но ти, стаила дъх, любима, изчакай, докато преминат край тебе, правейки обход.“ А пък Гиврет с усилен ход [4990] насочвал копието вече: не разпознавал отдалече Ерек, защото в тъмнината чер облак бил закрил луната. Ерек бил слаб, обезкървен, [4995] а другият възстановен от прежните си рани тежки. Ала Ерек направил грешка, като не се представил кой е. Гиврет, готов да влезе в боя, [5000] препуснал, без да проговори, напред. Какво могъл да стори Ерек? И той се устремил, но силите си надценил: а щом добре не прецениш, [5005] фатално може да сгрешиш! Започнал се двубой неравен.
вернуться

115

Ст. 4923: Този момент бележи края на изпитанието, на което Ерек е подложил Енида. Вж. също бележка към ст. 2767.

вернуться

116

Ст. 4963: След помиряването с Енида Ерек поема функцията й на съгледвач.