Посред скандала в този миг [4845]
Ерек след дръзкия й вик
от своя унес се пробудил.
Огледал се и се учудил
защо лежи в онази зала
и паника го завладяла, [4850]
когато разпознал гласа.
Взел меча, скочил начаса
и окрилен във яростта си,
от силна обич към жена си,
се спуснал срещу злия граф. [4855]
Замахнал с меча в своя гняв
и, стиснал зъби, без слова,
разцепил графската глава,
а кръв и мозък до тавана
избликнали от тази рана. [4860]
Бароните в ужасен страх
крещели, сякаш бил сред тях
дошъл от огнения ад
самият дявол. Стар и млад
затичали се към вратата, [4865]
за да избягат от палата.
Уплахата била такава,
че хукнали да се спасяват
и викали с неистов глас:
„Мъртвецът е дошъл сред нас!“ [4870]
През блъсканица, шум и врява,
без да се с друг съобразява
път си проправял всеки рицар
с юмруци, лакти и ритници,
за да излезе пръв на двора. [4875]
В навалицата всички хора
били с уплашен, стреснат вид.
Ерек нарамил своя щит,
Енида копието взела
и двамата навън поели. [4880]
На двора ни един васал
да ги нападне не посмял:
защото сметнали Ерек
за дявол, не за жив човек;
и всички хукнали веднага [4885]
далече от Ерек да бягат,
решили, че сам Сатаната
в човешко тяло е в палата.
Един младеж бил в двора. Той
жребеца си на водопой [4890]
повел, прилежно оседлан.
Едва ли случай по-желан
Ерек би имал, затова
той яхнал коня. През глава
младежът скрил се бързешката. [4895]
Ерек прихванал за ръката
Енида, скочила и тя
отпред на коня с помощта
на своя мил — и как щастлива
била на тази конска грива! [4900]
Пришпорили те коня в мрака,
пред входа никой не ги чакал,
защото всички се боели;
макар за графа да скърбели,
във плен на ужас и смущение, [4905]
не смеел никой във сражение
куража си да проявява
и за смъртта да отмъщава.
Ерек до своето сърце
жена си с тръпнещи ръце [4910]
притиснал, нежно я целувал
и й прошепнал развълнуван:
„Сестрице, много изпитания
ти причиних: беди, страдания;
но ти не ме предаде, мила, [4915]
и любовта ми с двойна сила
към тебе разцъфтя отново.
За мен на всичко си готова
и затова от този час
твой верен роб ще бъда аз. [4920]
Любима, вече ти простих
за думите, с които ти
обидата у мен разпали115.“
И пак започнал да я гали,
да я целува и прегръща. [4925]
Обсипала Енида също
с целувки нежни своя мил,
щастлива, че й е простил.
Така пътували те леко
в нощта по лунната пътека. [4930]
Мълвата плъзнала навред.
Узнал и Малкият Гиврет
от свои хора новината
за случилото се в гората —
как от злодеи един ден [4935]
смел рицар тежко бил ранен,
и как починал този рицар;
че женен бил за хубавица,
и от Изолда по-прекрасна,
но и от нея по-нещастна. [4940]
Открил ги графът от Лимор,
трупа отнесъл в своя двор,
а после казал, че желае
с вдовицата да се венчае.
Но тя не щяла. С жал в душата, [4945]
Гиврет решил, щом чул мълвата,
че става дума за Ерек.
Намислил храбрият човек
трупа му по надлежен ред
да погребе, а и от гнет [4950]
жена му да спаси… И той
хиляда души сбрал на брой
и с тях се към Лимор отправил.
Не стане ли с добро, тогава
те замъка ще разрушат [4955]
и всичко ще опожарят.
В нощта те към Лимор поели.
На лунна светлина блестели
по всеки рицар, яхнал коня,
прекрасен щит, шлем, тежка броня. [4960]
Страх будело и възхищение
чудесното въоръжение.
Ерек към полунощ видял116
отряд настъпващ и разбрал,
че ако бъде в бой ранен, [4965]
го дебнат гибел или плен,
затуй Енида, без да чака,
свалил от коня и в гъстака
й казал да се приюти:
„Любима, тук изчакай ти, [4970]
не ми се ще да те съзрат
бойците, тръгнали на път.
Не ги познавам и не зная
какво кроят, какво желаят.
Те може да не са, все пак, [4975]
опасни, но не виждам как,
щом зло ни мислят, ще успеем
при среща с тях да оцелеем.
Беди навярно идват с тях,
но недостойно е от страх [4980]
пред тези воини да се крия.
Нападнат ли ме, ще се бия
и който връхлети към мен,
от меча ми ще е сразен.
Макар и капнал от умора, [4985]
потеглям срещу тези хора,
но ти, стаила дъх, любима,
изчакай, докато преминат
край тебе, правейки обход.“
А пък Гиврет с усилен ход [4990]
насочвал копието вече:
не разпознавал отдалече
Ерек, защото в тъмнината
чер облак бил закрил луната.
Ерек бил слаб, обезкървен, [4995]
а другият възстановен
от прежните си рани тежки.
Ала Ерек направил грешка,
като не се представил кой е.
Гиврет, готов да влезе в боя, [5000]
препуснал, без да проговори,
напред. Какво могъл да стори
Ерек? И той се устремил,
но силите си надценил:
а щом добре не прецениш, [5005]
фатално може да сгрешиш!
Започнал се двубой неравен.
вернуться
Ст. 4923: Този момент бележи края на изпитанието, на което Ерек е подложил Енида. Вж. също бележка към ст. 2767.
вернуться
Ст. 4963: След помиряването с Енида Ерек поема функцията й на съгледвач.