Ерек, без сили, бил изправен
срещу противник, пълен с мощ.
Така Гиврет в онази нощ [5010]
безжалостно с Ерек се бил
и с точен удар го свалил.
Но щом съпругата, горката,
видяла проснат на земята
безсилен милия си мъж, [5015]
от храсталака изведнъж
излязла със сълзи в очите,
на вражеския кон юздите
тя сграбчила и към Гиврет
надала остър вик да спре [5020]
двубоя: „Виж, проклет човече,
че изтощен, без сили вече
е падналият! Знай все пак,
че той съвсем не е слабак,
но в боя срещу теб застана [5025]
с дълбока и кървяща рана.
Разбираш, че не носи слава
ранен човек да побеждаваш.
Та ако ти бе сам, а той
бе здрав, тогава в този бой [5030]
той би те победил. Излез
от тази срамна схватка с чест,
във думите ми ти се вслушай,
бъди добър, великодушен;
ще сториш подлост според мен, [5035]
ако убиеш или в плен
ти вземеш рицар, цял във рани,
безсилен даже да се брани117.“
„Госпожо — рекъл той, — спокойна
бъдете, щом така достойно [5040]
стремите се да защитите
мъжа си. Аз и мойта свита
зло не ви мислим, но желая
от вас в момента да узная
мъжът ви кой е, как се казва? [5045]
Аз думата си не погазвам
и след като ми съобщите,
ще можете да си вървите
по своя път, на свобода,
без страх от никаква беда.“ [5050]
Енида му се доверила
и отзивчиво споделила:
„Разбрах, че сте добър човек,
и ще ви кажа: той Ерек.
се казва.“ Чул Гиврет това, [5055]
от коня скочил, свел глава
над падналия на земята,
след туй приседнал до краката
на рицаря и промълвил:
„Сеньор, аз бях се устремил [5060]
в Лимор да ида. Онзи ден
бях чул, че рицар е ранен
и в замъка на местен граф
отнесен бил. Обзе ме гняв
като разбрах, че той умрял, [5065]
че после графът пожелал
да се ожени за жена му
насила. Трябваше ми само
да яхна коня и да тръгна
натам — жена ви да изтръгна [5070]
и тялото ви да поискам.
Но ако той, от похот низка
обзет, откажеше, тогава
аз с него щях да се разправя.
Сеньор, та аз съм ваш приятел, [5075]
а пък ви взех за неприятел.
За Бога, как не ви познах?
Простете ми за този грях!“
Щом чул това, със сили сетни
Ерек повдигнал се, приседнал [5080]
и рекъл: „Хайде, друже мил,
станете, аз съм ви простил:
нормално е в подобен мрак
да сбъркате приятел с враг.“
Гиврет когато се изправил, [5085]
Ерек подробно му разправил,
как граф Орингъл118 той сам убил,
додето онзи ял и пил,
как в двора кон на водопой
видял и как го яхнал той, [5090]
как бягали слуги от страх,
че виждат как мъртвец сред тях
се движи, как той от капана
спасил се, без те да го хванат.
Гиврет му съобщил тогава: [5095]
„Сеньор, наблизо притежавам
свой замък — там в чудесна местност
ще се възстановите лесно
и затова предлагам аз
да тръгнем утре в ранен час. [5100]
Там раните ви ще зараснат,
защото две сестри прекрасни
аз имам в онзи чуден кът —
те бързо ще ви изцерят.
А тази вечер бих предложил [5105]
в полето стан да разположим.
Съгласен ли сте да преспите,
сеньор, една нощ под звездите?“
И щом Ерек се съгласил,
отрядът лагер изградил, [5110]
но тесен се оказал той,
че много те били на брой,
ала в кът малък няма как
да построиш голям бивак.
Гиврет заел във този лагер [5115]
отделна шатра и веднага
на свойте рекъл: „Донесете
тук свещи и ги запалете!“
Щом шатрата му засияла,
Енида, в трепетна премала, [5120]
свалила тежките доспехи
и разпокъсаните дрехи
на своя мъж и със старание
промила тежките му рани
и го превързала прилежно. [5125]
Ерек разбрал по тази нежност,
по грижите й всеотдайни,
че го обича тя безкрайно!
Гиврет поръчал след това
да метнат върху куп трева [5130]
килим, тъй че Ерек да може
да спи върху удобно ложе.
Завили го. Гиврет предложил
две пити със месо да сложат
и най-учтиво го поканил: [5135]
„Приятелю, блюда отбрани
днес нямам, ала тези пити
е хубаво да се опитат
със глътка разредено вино.
Шест бъчви с еликсир рубинен [5140]
аз имам, но не бива вие
неразредено да го пиете,
защото сте все още слаб.
Хапнете си месо и хляб,
възстановете свойта сила. [5145]
И вашата съпруга мила,
след толкоз мъки и вълнения,
днес скромното ни угощение
ще почете. Сеньор, и аз
ще седна да вечерям с вас.“ [5150]
Срещу ранения, отпред,
били Енида и Гиврет;
поднесли му месо студено
и вино — слабо, разредено,
за да не го боли главата. [5155]
Той хапнал малко от храната
и две-три глътки вино пил,
а после с кожи се завил
и цяла нощ спокойно спал
в палатката на своя крал. [5160]
Когато зазорил денят,
застягали се пак за път.
Напуснал топлия заслон
Ерек и яхнал своя кон —
друг той не искал и да види. [5165]
Нали била без кон Енида,
довели й магаре младо:
тя нямало защо да страда,
понеже то било хем кротко,
хем с равна пъргава походка, [5170]
така че как да се оплаче!
Тя най се радвала обаче,
че вижда как Ерек се бил
след своя сън възстановил.
вернуться
Ст. 5039: Тук изискването за равнопоставеност между бъдещите противници (вж. бележка към ст. 2824) е формулирано от Енида. Съпричастността й към рицарския морален кодекс се оказва най-ефикасното средство за спасяването на Ерек.
вернуться
Ст. 5087: Графът на Лимор е назован с истинското си име Орингъл едва след като е убит. Кретиен често прибягва до този похват: двамата антагонисти казват имената си едва след приключване на двубоя между тях, тоест истинската самоличност се разкрива само след като се знае кой е победител и кой — победен.