Ерек и Енида [bg]

че в крепостта го настанили
в една приятна тиха стая,
и без изобщо да се маят,
започнали да го церят [5185]
и край леглото му да бдят.
На помощта им се надявал
Ерек и им се доверявал.
Щом раните му двете дами
промили, сложили балсами [5190]
и с бинт превързали ги вещо:
използвали те всяко нещо,
с което би бил изцерен.
По пет-шест пъти всеки ден
го хранели при строг режим — [5195]
без чесън, без пипер и ким.
И денонощно, непрестанно,
обгрижвали го постоянно.
Енида бдяла без покой
край своя мъж; Гиврет и той [5200]
приятеля си навестявал
и с всичко нужно го снабдявал.
Така в старание и грижи
спокойно ден след ден се нижел
и всеки за едно копнеел [5205]
по-бързо той да оздравее.
След две недели на лечение
Ерек почувствал облекчение.
А за да върнат на страните
предишния му тен, сестрите [5210]
изкъпали го в топла баня
и на крака Ерек сам станал.
Щом той напълно се оправил,
Гиврет поръчал да направят
от хермелин и скъпа кожа [5215]
два плаща; за хастар да сложат
два вида хубав сърмен плат,
различни по десен и цвят:
един — от свила тъмносиня —
поставили на хермелина, [5220]
а кожата — с райе в цвят ярък
чак от Шотландия подарък,
обточили. И двата вида
били чудесни. За Енида
бил хермелинът, а пък другата [5225]
одежда дали на съпруга й,
а той напълно здрав бил вече.
От порив радостен увлечена,
след изпитания сурови,
Енида с красота отново [5230]
блестяла и на нежна страст
те денонощно, час след час,
били отдадени изцяло,
уста в уста и тяло в тяло.
Във своя унес безметежен [5235]
разменяли целувки нежни
под пухкавата си постеля
и всеки с другия споделял
блаженствата на любовта.
Така, във плен на радостта, [5240]
след тежки битки и терзание,
те вкусвали очарование
в целувки до самозабрава
в стремежа си да си доставят
неизживявана наслада. [5245]
Без във детайли да изпадам,
ще кажа, че със двойна сила
в тях любовта се възродила.
Но ето, че настанал час
да тръгват и с Гиврет тогаз [5250]
те трябвало да се сбогуват.
Нали Ерек той излекувал
и ги обграждал с уважение
и грижи в своето имение!
Ерек започнал с тон сърдечен: [5255]
„Сир, трябва да се върна вече
във собствената си страна.
Снабдете ме с коне, с храна
и с всичко нужно за из път.
Щом съмне, тръгвам, че дългът [5260]
зове ме пак. Благодаря ви,
че с ваша помощ се оправих.
За грижите — поклон дълбок!
Дано с живот дари ме Бог,
отново да се срещнем с вас [5265]
и някой ден за всичко аз
да ви се отплатя достойно!
Ще се почувствам най-спокойно,
когато ще съм се прибрал
при свитата на своя крал [5270]
в Рое или във Кардуел.
Да ида там е мойта цел.“
Гиврет отвърнал: „Бих предложил
сир, аз със своите велможи
и с антураж необходим, [5275]
по пътя да ви придружим.
Добре е да се съгласите,
а не сами да продължите.“
Ерек не се възпротивил:
нали Гиврет загрижен бил [5280]
за тях! Те сбрали вечерта
багажа, та на сутринта
да тръгнат призори на път.
Щом с пурпур се задал денят
и всички станали от сън, [5285]
конете оседлали вън.
Ерек, преди да зазори,
отишъл да благодари
за всички грижи на сестрите.
Последвала го по петите [5290]
Енида, весела, щастлива,
че в двора на Артур отива.
Сърдечно им благодарили,
че бързо са го изцерили.
Стоейки близо до едната, [5295]
Ерек я хванал за ръката,
Енида, със усмивка мила,
сестра й нежно уловила
и уловени за ръка
и четиримата така, [5300]
отишли в горния салон.
За всеки бил подготвен кон,
нахранен, оседлан грижливо.
Очаквала нетърпеливо
Енида кон да й дадат, [5305]
за да поеме пак на път,
и й довели ат красив,
от чиста раса, издръжлив.
Предишният й кон — в Лимор
останал в някакъв обор — [5310]
бил чистокръвен, породист,
със косъм тъмносив, петнист.
А този дорест бил в главата
с окраска твърде чудновата:
отляво бяла тя била, [5315]
отдясно — с чер цвят на смола,
с черта зелена по средата
(като листата на лозата120).
И ремъците зад ушите,
седлото, стремето, юздите [5320]
били обкичени богато
с безценни камъни и злато:
и всичко във разкош блестяло
като лъч слънчев в огледало.
А пък седлото й извито [5325]
и с плат червен било покрито.
Дъгата му била изцяло
от кост на слон и се четяло
по нея как във Картаген
Еней пристигнал един ден [5330]
и как със обич го приела
Дидона в своята постеля,
как после се самоубила
след бягството му, как със сила
Италия той завладял [5335]
и как там бил признат за крал121.
Обков от злато благородно
красял творбата превъзходна.
Един бретонски скулптор вещ
пет-шест години тази вещ [5340]
резбовал: майстор бил умел
и май добра цена й взел.
За загубата несъмнена
добре била обезщетена
Енида. Вместо коня сив [5345]
й дали дорест ат красив
със по-изящни отпреди
седло, юлар, колан, юзди.
Щастлива, яхнала тя коня,
след нея всичките барони [5350]
и всичките слуги поели.
Потегляйки на път, те взели
соколи с пъстро оперение
и кучета — за развлечение,
защото сам Гиврет обичал [5355]
на пътя с лов да се развлича.
Пътували от сутринта
до падането на нощта.