Ерек и Енида [bg]

        Над трийсет мили извървели, когато изведнъж видели [5360] пред себе си огромен замък, със бойници от здрав бял камък, опасан от стена прекрасна. Под нея тъмна и опасна нестихваща вода бучала. [5365] Пред тази гледка занемяла Енида, а Ерек попитал Гиврет чия е таз обител, какъв е този замък там: „Приятелю, държа да знам [5370] как той се казва, кой такава неземна хубост притежава, дали е граф или васал, или е някой храбър крал? Кажете ми, защото вие [5375] помогнахте, да го открия.“ „Каквото знам, аз мога даже с подробности да ви го кажа. Тоз замък, сир, е Брандиган122, красив и сигурен при бран. [5380] Той най-успешно ще се брани дори да бъдат тук събрани три цели нации — фламандци, французи и италианци — те цял живот не ще успеят [5385] с обсада да го завладеят, че този замък се намира на остров, който се простира на четири обширни мили и вътре има в изобилие [5390] храна и вино, лесове, вода и редки плодове. И който и да го напада, ще оцелее при обсада тоз замък: той е укрепен [5395] по заповед на крал Еврен, макар че цял живот успява той само в мир да управлява123. Но бе издигнал крепостта единствено за красота, [5400] защото, даже без стената, протича там вода, която възпира всеки, който чака успех от устремна атака.“ Ерек възкликнал: „Мили Боже, [5405] в такава крепост явно може спокойно да се подслоним… така че, хайде да вървим!“ „Сир, ще ви дам един съвет — загрижен рекъл му Гиврет. — [5410] Наглед местото е прекрасно, но вътре в него е опасно.“ „Опасно ли? Защо? Кажете, причината ми обяснете, държа сега да я узнам!“ [5415] „Сир, опасявам се, че там очаква ви беда зловеща. Ерек, откакто с вас се срещнах, че сте безкрайно смел разбрах, та затова изпитвам страх, [5420] че ако истината кажа, май трудничко ще ви откажа днес замъка да посетите! Ако се вярва на мълвите, от пет години никой мъж [5425] не се е връщал, щом веднъж потърси в замъка подслон. От цял свят ни един барон дори спечелил бойна слава, щом влезе, там си и остава. [5430] Сеньор, това не е шега! Ако ви казвам туй сега, то е с цел вие риск ненужен, във името на нашта дружба, да не поемате, че срам [5435] и смърт очакват всички там!“ От чутото не се смутил Ерек и го успокоил: „Приятелю мой драг, бъдете спокоен и не се грижете [5440] за мен… Я хайде да вървим, че трябва да се подслоним. Една нощ там ще бъдем само. Ако с премеждие голямо сам в замъка се справя аз — [5445] туй чест ще бъде и за вас. По повод на опасността, сеньор, как се нарича тя?“ „Сир, ще ви кажа, щом държите добре да се осведомите. [5450] Със име звучно и прекрасно наричат страшната опасност: тя като «Радостта за двора»124 известна е на всички хора, но всеки пришълец умира!“ [5455] Ерек възкликнал: „Не разбирам! Та името звучи отлично и смятам да участвам лично. Спестете свойте възражения, щом търся нови приключения! [5460] Но да вървим, че пада мрака! Успех във «Радостта» ни чака и в крепостта държа да вляза!“ „Дано, сир, Господ-Бог ви пази защото виждам аз добре, [5465] че нищо няма да ви спре в стремежа ви към «Радостта». И тъй, да влезем в крепостта, но казват, сир, че крал Еврен, щом дойде рицар някой ден, [5470] държи приет да бъде тук от него лично, не от друг, чак после някой жител може подслон и хляб да му предложи. И всеки е предупреден, [5475] че ако бъде нарушен редът, ще бъде твърде строго наказан. Той обича много гостоприемство да оказва, пред гостите да се показва [5480] любезен, щедър и грижлив, внимателен и отзивчив.“

122

Ст. 5379: Името Брандиган, което не се среща в друг артуровски роман, препраща към келтския герой Бран от разказа Пътешествието на Бран. Но за френскоезичната публика това име звучи като заплаха и предизвикателство: Brandigan = brandi gant (размахана ръкавица).

123

Ст. 5399: Крал Еврен е миролюбив и гостоприемен. Но замъкът му крие смъртна опасност за всеки новодошъл. Островът със замъка Брандиган носи редица черти на келтското отвъдно, където съжителстват сили на доброто и сили на злото. Еврен олицетворява доброто, докато неговият племенник Мабонагрен, бъдещият противник на Ерек, се е поставил в служба на злото като извратена форма на куртоазната любов. Подобна конфигурация срещаме и в друг роман на Кретиен, Ланселот, рицаря на каруцата: там лошият рицар Мелеаган отвлича в своето царство Гор (то в много отношения е царство на мъртвите) жената на Артур Гениевра, докато със своето гостоприемство бащата на Мелеаган, крал Бадмагю, напомня за крал Еврен.

124

Ст. 5453: «Радост за двора» е последното изпитание за Ерек. С него свършва поредицата от приключения и то дава ключ за тълкуване на цялата творба. Това е единственото изпитание, свързано с място, което носи загадъчното име «Радост за двора». Наименованието звучи като загадка. Изградено е от две думи с основополагащо значение в куртоазната fin’amor, «Радост» («joy» при трубадурите, «joie» при труверите) е полисемично понятие, чрез което поетът изразява поне три състояния: радост от настъпването на пролетта и от веселите песни на птичките; радост от мисълта за любимата; радост от предвкусването на срещата и на сливането с любимата. Аристократичният двор (cour) пък е средата, която изисква спазването и на определен социален етикет, и на определен етос на любовта. В контекста на интригата наименованието «Радост за двора» е подвеждащо. Но последната победа на Ерек над пазителя на «Радост за двора» ще изпълни мястото с ново съдържание и тогава името ще си дойде на място.