Над трийсет мили извървели,
когато изведнъж видели [5360]
пред себе си огромен замък,
със бойници от здрав бял камък,
опасан от стена прекрасна.
Под нея тъмна и опасна
нестихваща вода бучала. [5365]
Пред тази гледка занемяла
Енида, а Ерек попитал
Гиврет чия е таз обител,
какъв е този замък там:
„Приятелю, държа да знам [5370]
как той се казва, кой такава
неземна хубост притежава,
дали е граф или васал,
или е някой храбър крал?
Кажете ми, защото вие [5375]
помогнахте, да го открия.“
„Каквото знам, аз мога даже
с подробности да ви го кажа.
Тоз замък, сир, е Брандиган122,
красив и сигурен при бран. [5380]
Той най-успешно ще се брани
дори да бъдат тук събрани
три цели нации — фламандци,
французи и италианци —
те цял живот не ще успеят [5385]
с обсада да го завладеят,
че този замък се намира
на остров, който се простира
на четири обширни мили
и вътре има в изобилие [5390]
храна и вино, лесове,
вода и редки плодове.
И който и да го напада,
ще оцелее при обсада
тоз замък: той е укрепен [5395]
по заповед на крал Еврен,
макар че цял живот успява
той само в мир да управлява123.
Но бе издигнал крепостта
единствено за красота, [5400]
защото, даже без стената,
протича там вода, която
възпира всеки, който чака
успех от устремна атака.“
Ерек възкликнал: „Мили Боже, [5405]
в такава крепост явно може
спокойно да се подслоним…
така че, хайде да вървим!“
„Сир, ще ви дам един съвет —
загрижен рекъл му Гиврет. — [5410]
Наглед местото е прекрасно,
но вътре в него е опасно.“
„Опасно ли? Защо? Кажете,
причината ми обяснете,
държа сега да я узнам!“ [5415]
„Сир, опасявам се, че там
очаква ви беда зловеща.
Ерек, откакто с вас се срещнах,
че сте безкрайно смел разбрах,
та затова изпитвам страх, [5420]
че ако истината кажа,
май трудничко ще ви откажа
днес замъка да посетите!
Ако се вярва на мълвите,
от пет години никой мъж [5425]
не се е връщал, щом веднъж
потърси в замъка подслон.
От цял свят ни един барон
дори спечелил бойна слава,
щом влезе, там си и остава. [5430]
Сеньор, това не е шега!
Ако ви казвам туй сега,
то е с цел вие риск ненужен,
във името на нашта дружба,
да не поемате, че срам [5435]
и смърт очакват всички там!“
От чутото не се смутил
Ерек и го успокоил:
„Приятелю мой драг, бъдете
спокоен и не се грижете [5440]
за мен… Я хайде да вървим,
че трябва да се подслоним.
Една нощ там ще бъдем само.
Ако с премеждие голямо
сам в замъка се справя аз — [5445]
туй чест ще бъде и за вас.
По повод на опасността,
сеньор, как се нарича тя?“
„Сир, ще ви кажа, щом държите
добре да се осведомите. [5450]
Със име звучно и прекрасно
наричат страшната опасност:
тя като «Радостта за двора»124
известна е на всички хора,
но всеки пришълец умира!“ [5455]
Ерек възкликнал: „Не разбирам!
Та името звучи отлично
и смятам да участвам лично.
Спестете свойте възражения,
щом търся нови приключения! [5460]
Но да вървим, че пада мрака!
Успех във «Радостта» ни чака
и в крепостта държа да вляза!“
„Дано, сир, Господ-Бог ви пази
защото виждам аз добре, [5465]
че нищо няма да ви спре
в стремежа ви към «Радостта».
И тъй, да влезем в крепостта,
но казват, сир, че крал Еврен,
щом дойде рицар някой ден, [5470]
държи приет да бъде тук
от него лично, не от друг,
чак после някой жител може
подслон и хляб да му предложи.
И всеки е предупреден, [5475]
че ако бъде нарушен
редът, ще бъде твърде строго
наказан. Той обича много
гостоприемство да оказва,
пред гостите да се показва [5480]
любезен, щедър и грижлив,
внимателен и отзивчив.“
вернуться
Ст. 5379: Името Брандиган, което не се среща в друг артуровски роман, препраща към келтския герой Бран от разказа Пътешествието на Бран. Но за френскоезичната публика това име звучи като заплаха и предизвикателство: Brandigan = brandi gant (размахана ръкавица).
вернуться
Ст. 5399: Крал Еврен е миролюбив и гостоприемен. Но замъкът му крие смъртна опасност за всеки новодошъл. Островът със замъка Брандиган носи редица черти на келтското отвъдно, където съжителстват сили на доброто и сили на злото. Еврен олицетворява доброто, докато неговият племенник Мабонагрен, бъдещият противник на Ерек, се е поставил в служба на злото като извратена форма на куртоазната любов. Подобна конфигурация срещаме и в друг роман на Кретиен, Ланселот, рицаря на каруцата: там лошият рицар Мелеаган отвлича в своето царство Гор (то в много отношения е царство на мъртвите) жената на Артур Гениевра, докато със своето гостоприемство бащата на Мелеаган, крал Бадмагю, напомня за крал Еврен.
вернуться
Ст. 5453: «Радост за двора» е последното изпитание за Ерек. С него свършва поредицата от приключения и то дава ключ за тълкуване на цялата творба. Това е единственото изпитание, свързано с място, което носи загадъчното име «Радост за двора». Наименованието звучи като загадка. Изградено е от две думи с основополагащо значение в куртоазната fin’amor, «Радост» («joy» при трубадурите, «joie» при труверите) е полисемично понятие, чрез което поетът изразява поне три състояния: радост от настъпването на пролетта и от веселите песни на птичките; радост от мисълта за любимата; радост от предвкусването на срещата и на сливането с любимата. Аристократичният двор (cour) пък е средата, която изисква спазването и на определен социален етикет, и на определен етос на любовта. В контекста на интригата наименованието «Радост за двора» е подвеждащо. Но последната победа на Ерек над пазителя на «Радост за двора» ще изпълни мястото с ново съдържание и тогава името ще си дойде на място.