Към замъка поел отрядът,
пресекли мост и палисада
и влезли в крепостния град, [5485]
а пък край тях — отпред, отзад —
тълпа се насъбрала бързо.
Ерек със красота и дързост
изпъквал и от всеки жител
бил смятан той за предводител. [5490]
И всички — мало и голямо —
говорели за него само
с възторг, с небивала възхита.
Девойките дори игрите
прекъснали и занемели, [5495]
друг мъж, тъй хубав не видели.
Но както гледали в захлас,
го заоплаквали с тих глас:
„Уви, и този рицар смел
по път опасен е поел. [5500]
За «Радостта» за двора явно
е тук, но бъдеще безславно,
уви, го чака: «Радостта»
вещае среща със смъртта
и всеки, включил се в играта, [5505]
си е оставил тук главата.“
В стремежа си той да ги чуе
те повишили глас: „Ти всуе
с такава хубост си дарен,
ако не бъдеш пощаден [5510]
от Бога: още утре може
да я загубиш! Мили Боже,
ти, рицарю, сега нехаеш,
но утрешният ден вещае
смърт, ако Бог над теб не бди!“ [5515]
Ерек предчувствал, че беди
го чакат, щом и стар, и млад,
оплаквали го в този град
двухиляден. Ала сред тях
Ерек напред вървял без страх, [5520]
и сред нестихващата врява