Ерек и Енида [bg]

той жителите поздравявал.
Отвръщали му, но от жал
нерядко някой прежълтял,
предчувствайки, че в този двор [5525]
го чакат гибел и позор.
Осанката му и лицето
града пленили и сърцето
на всеки — мъж, жена, девица,
сановник стар или млад рицар — [5530]
било обхванато от жал.
В туй време крал Еврен разбрал,
че току-що е влязъл в двора
отряд от знатни, смели хора,
предвождани от величав [5535]
владетел — крал или пък граф.
На улицата той излязъл
да ги посрещне и им казал:
„Добре дошли при мен бъдете!
Сеньори, слезте от конете [5540]
и почетете моя дом.“
Дошли слугите набегом
и всеки се стараел доста
пред тези важни знатни гости.
Когато и самият крал [5545]
Енида в групата видял,
той взел в ръка дланта й бяла
и към една голяма зала
повел я с нужното внимание.
Със светското си възпитание, [5550]
без задни мисли, най-вежливо,
почтително и услужливо
към нея се отнасял кралят.
Разпоредил да се запалят
тамян, и мирта, и алое [5555]
в избраните за тях покои,
та гостите да разберат,
щом влязат, колко ги ценят
и във двореца да изпитат
покой, наслада и възхита. [5560]
Аз тук подробно не желая
да ви описвам в тази стая
стените как са украсени
с пердета свилени, с гоблени.
Човек би губил ценно време, [5565]
ако с детайли се заеме.
Щом имаш цел, върви към нея
направо, без да се разсейваш,
че иначе ще се забавиш125.
Еврен заръчал да направят [5570]
вечеря вкусна и богата.
Не ще описвам тук софрата,
защото аз държа нататък
да бъде моят разказ кратък.
Набързо ще ви кажа само, [5575]
че изобилие голямо
на гозби, сготвени изкусно,
предложили. Но най е вкусно
едно гощаване, когато
на веселба е то богато. [5580]
Но както яли, както пили
и от сърце се веселили,
Ерек внезапно спрял, защото
досетил се сред пиршеството,
че не за ядене и вино [5585]
път тъй далечен е изминал.
Изплувало му в паметта,
че е дошъл за „Радостта“
и се обърнал към Еврен:
„От приема съм възхитен, [5590]
но не дойдох заради пир,
а по съвсем друг повод, сир.
За «Радостта за двора» аз
съм тук, дано във вашта власт
е да ми я осигурите [5595]
с таз чест да ме удостоите.
За нищо друго не мечтая!“
„Приятелю — отвърнал кралят,
не е шега подобно нещо!
Последиците са зловещи — [5600]
да не говорим за това.
Пазете своята глава,
че вече паднаха безчет!
Сир, давам ви един съвет:
повярвайте на мойте думи, [5605]
бъдете, моля ви, разумен,
не тичайте след таз идея,
че само смърт таи се в нея.
За тази «Радост» забравете
послушайте сега съвета, [5610]
и разум проявете днес!
Добре разбирам — слава, чест
мечтаете да ви покрият,
ала пострадате ли вие,
умрете ли, и аз тогава [5615]
ще страдам и ще съжалявам.
Премного рицари видях,
решили се, без капка страх,
на среща с нея, да загиват.
Без жалост «Радостта» убива [5620]
и затова се откажете
дорде е време. Разберете,
че може още утре вечер
и вие да сте мъртъв вече.
Отказвайте се, има време, [5625]
ще ми спестите тежко бреме!
Говоря ви така, защото
желая ви, сеньор, доброто.
И като на скъп и знатен гост
ви давам аз съвет най-прост. [5630]
Предател и подлец бих бил,
ако не бях ви, сир, разкрил,
че тази «Радост» е опасна.“
Разбирал го Ерек прекрасно,
но щом вълшебства и магия [5635]
в туй приключение се крият,
той дваж по-силно го желаел
и за опасността нехаел.
Ерек отвърнал: „Оценявам
съвета ви и осъзнавам, [5640]
че сте съвсем почтен, сеньор.
Ала за мен ще е позор,
ако започнатото нещо,
макар опасно и зловещо,
не го довърша. Зарът днес [5645]
е хвърлен вече, ваша чест,
и щом аз бях предупреден,
не чувствайте вина пред мен.“
„Младежо, знаех си добре,
че рискът няма да ви спре. [5650]
Съветите ми подценихте,
но след като така решихте,
аз «Радостта» ще ви доставя.
Не мога друго да направя,
за да ви спра, сеньор, но аз [5655]
ще съм щастлив ведно със вас,
ако угрозата сразите
и с чиста радост ни дарите.
Сеньор, успех ви пожелавам,
дано Бог сили да ви дава!“ [5660]