И те до късно през нощта
говорили за „Радостта“,
а после легнали да спят.
Когато се задал денят
и слънцето изгряло вън, [5665]
Ерек, след здравия си сън,
застягал се като за бой.
Но докато се готвел той,
Енида, неговата мила,
стояла тъжна и унила. [5670]
Тя, без да мигне цяла нощ,
бояла се, че изход лош,
очаква нейния любим
от среща с край непредвидим.
Но непреклонен бил Ерек. [5675]
Еврен бил предвидлив човек
и му предложил снаряжение
да му послужи при сражение,
че старите доспехи, щитът,
при схватките били пробити, [5680]
а мечът — много затъпял.
Със радост от добрия крал
Ерек взел всичко и веднага
в салона почнал да се стяга.
Излязъл след това на двора, [5685]
за да изчака кралски хора
жребеца му да оседлаят.
На своя кон бил вече кралят,
а пък разбудения град —
мъже, жени, и стар, и млад, [5690]
сакат, здрав, малък и голям
събрали се на групи там,
готови да ги придружат
по техния опасен път.
Часът за тръгване дошъл, [5695]
народът, стреснат, не могъл
да не извика: „Ай, ай, ай!
Храбрецо, смърт те чака, знай!
Чуй, «Радостта» е кръвожадна,
коварна, подла, безпощадна!“ [5700]
И клетви сипели по нея:
„Дано сам Господ прокълне я!
Мнозина тя погуби, Боже,
но днешната беда не може
с предишните да се сравнява!“ [5705]
Ерек, отдясно и отляво,
дочувал все едни слова:
„Храбрецо, не прави това!
Защо прекрасната ти младост
да покоси днес злата «Радост»? [5710]
Не бива рицар смел, прославен
днес да поема риска явен,
отивайки на тази среща!“
Тревога в думите усещал
неустрашимият Ерек: [5715]
у всеки срещнал го човек
видял стремеж да го възпре,
но той държал да разбере
какво поражда толкоз страх
и паника у всички тях [5720]
и дръзко все напред вървял.
Извън града след своя крал
поела цялата дружина
на път към близката градина.
И всеки за Ерек се молил, [5725]
да го спаси Бог от неволи.
Тук, не от суета излишна,
градината ще ви опиша,
а от стремеж за всичко там
представа точна да ви дам. [5730]
Нито отзад, нито отпред
не се съзирал зид ни плет,
но за всеобща изненада
й служел въздух за ограда:
по-здрав дори и от желязо [5735]
и трудно някой там би влязъл.
Цъфтели в чудната градина
цветя през цялата година,
а пък по клоните тежели
безбройни плодове узрели. [5740]
От тях могъл би да ядеш
там само, но да изнесеш
не можеш: изходът тогава
затворен бил, но щом оставиш
плода, пак се отварял той. [5745]
Под синьото небе безброй
ята от птици вред летели,
извивайки чудесни трели,
за да развличат с тях човека.
Природата от памтивека [5750]