Ерек и Енида [bg]

да вижда как той сам се справя [5865] и пред какъв риск се изправя. Тя с болка му се подчинила и след Ерек не продължила, а той, без повече да чака, закрачил по пътечка пряка [5870] и във градината преминал На сянка под една смокиня видял той сребърно легло: с чаршаф застлано то било, обточен с бляскава шевица. [5875] На него прелестна девица с прекрасно тяло, с кожа бяла, сама в градината седяла. Надълго и широко няма да ви описвам тази дама, [5880] но който я е зървал, може за нея да се обзаложи, че всеки мъж ще покори. И от Лавиния128 дори била по-хубава три пъти. [5885] Ерек към нея се запътил, защото очевидно искал да я разгледа по-отблизко. Отвън, все тъй в далечината, стояла трепетна тълпата. [5890] В миг едър рицар се задал с доспехи от блестящ метал. Ако не е бил тъй висок на ръст, свидетел ми е Бог, че никой рицар по света [5895] не би могъл по красота да му съперничи129: на бой две педи по-висок бил той от всички. Щом като видял Ерек, извикал: „Хей, васал, [5900] безумец ли сте, та държите при дамата ми да вървите? Не сте компания за нея! Назад, че ако побеснея, ще си платите за това! [5905] Кълна се в своята глава! Назад!“ Ерек спрял мълчаливо. Противникът му горделиво го гледал, а Ерек спокойно отвърнал му съвсем достойно: [5910] „Човек, когато много бърза, изрича глупост вместо мъдрост. Безочливото ви държание аз ще подмина със мълчание. На умния му е известно, [5915] че да крещиш е много лесно, но който плаши, често може при пряк двубой да се изложи, и луд е, който мисли, друже, че със заплахи, не с оръжие, [5920] ще победи. Във този час изобщо страх не чувствам аз и пред заплахите не бягам, така че с вас за бой се стягам, щом само с меч ще мога днес [5925] от тук да си излезна с чест.“ „Ах, Боже мой, какъв герой! Щом тъй сте дързък, на двубой решителен ви призовавам!“ И те отпуснали тогава [5930] юздите, копията свели, за да започнат с тях дуела, и всеки устремил се право към другия. Били от здраво дърво те — ръбести и груби. [5935] С тях всеки, време без да губи, пронизал вражеския щит, Острецът в отвора пробит навлязъл в здравата стомана. един цял пръст, ала без рана [5940] останали бойците смели. Били и копията цели, — издърпали ги и отново за схватка те били готови. Какво ли друго те да сторят [5945] освен конете да пришпорят пак с настървение се били, но копията се строшили от ударите на парчета, а пък при сблъсъка конете [5950] се строполили на земята, но рицарите от седлата измъкнали се, но не спрели двубоя, а го пак подели със мечове — челични, здрави, [5955] виенска хубава направа. Валели удари ужасни по шлемовете им прекрасни, ала и те били разбити. Искри хвърчали от очите [5960] на рицарите: в този бой жесток било най-важно кой с по-страшен удар ще успее над другия да надделее. Използвали при тази схватка [5965] и острие, и ръкохватка. И леки рани и контузии по тяло, по ръце и бузи получил всеки при дуела, чак костите ги заболели. [5970] От изнемога постепенно задишали те учестено, изчерпили последни сили. Очите им се заслепили, покрити с пот и капки кръв. [5975] Те удряли с такава стръв, че не могли да виждат вече дали в целта попада мечът

128

Ст. 5884: Зад конвенционалното сравнение с красавица от древността се долавя и противопоставяне на Вергилиевата героиня. Докато Лавиния става законна съпруга на Еней, девойката от градината е само приятелка на Мабонагрен. Всъщност Лавиния има свой аналог по-скоро в лицето на Енида.

129

Ст. 5897: Прекомерният ръст на рицаря е признак също за нарушена хармония между любезното чувство и рицарското задължение.