Ерек и Енида [bg]

и ударът дали е точен
или покрай врага насочен. [5980]
Макар отпаднали и в рани,
не искал никой да престане
с това безсмислено сражение.
Останали почти без зрение,
изпуснал щита, всеки пак [5985]
се вкопчвал ядно в своя враг
и водел схватка ръкопашна.
Борбата им била тъй страшна,
че паднали на колене те,
но пак се удряли с ръцете [5990]
до три часа след пладне чак.
Гигантът вече чувствал как
борбата го е изтощила,
Ерек обаче, с двойна сила,
го блъснал, шлема му разбил [5995]
и във прахта го повалил.
Гигантът паднал по лице
и от умора ни с ръце,
нито с крака не мръднал даже.
Най-сетне той склонил да каже, [6000]
със свойта участ примирен:
„От вас бях честно победен.
Не знам как паднах в този бой,
но явно сте такъв герой,
че днешното ми поражение [6005]
не е позор и унижение!
Сега, след схватката, желая
аз името ви да узная,
защото — искам да съм честен —
ако от мен сте по-известен [6010]
и по-прославен, с радост аз
дарявам меча си на вас.
Но ако днес бях победен
от рицар с по-нисш ранг от мен,
ще съжалявам цял живот.“ [6015]
„Аз, друже, съм от знатен род
ще разбереш и мойто име,
ала изпърво обясни ми
ти кой си, по каква причина
си в тази тайнствена градина. [6020]
Сега веднага, без лъжи
и без усукване кажи
какво е «Радостта за двора»,
че нищо туй не ми говори.“
Гигантът рекъл най-подир: [6025]
„Ще ви разкажа всичко, сир.“
Ерек подхванал пак:
„Ти чул ли си за краля Лак
и неговия син Ерек?“
„Та има ли в света човек [6030]
да не е чувал, сир, за тях?
Аз дълго в двора им живях,
но станах рицар и напуснах,
макар че там добре се чувствах.“
„Щом в двора си живял, тогава [6035]
би трябвало да ме познаваш,
защото Лак ми е баща.“
„Сир, щом съм имал с вас честта
да расна, всичко в този час
ще ви призная честно аз [6040]
и няма нищичко да скрия,
за да узнаете и вие
защо съм тук и мойта драма.
С приседналата млада дама
познаваме се от деца. [6045]
Туптяха в нашите сърца
взаимна обич и възхита,
ала веднъж тя ме попита
дали подарък от любов
да й направя съм готов, [6050]
но не призна какво желае130.
Кой влюбен ще се колебае,
щом иска хубаво момиче
залог, че силно го обичаш?
Та той, за да й се понрави, [6055]
каквото може ще направи.
Така, от любовта обзет,
веднага дадох й обет,
ала какъв дар щях да дам
не можех още аз да знам. [6060]
Щом в рицарство бях посветен
от моя чичо крал Еврен
във тая, същата градина,
пред благородници мнозина
тя каза на всеослушание, [6065]
че съм й бил дал обещание
в градината благоуханна
аз все със нея да остана,
додето някой не успее
в двубой над мен да надделее131. [6070]
Така че нямах избор друг,
освен да съм със нея тук,
щом клетва съм й дал такава.
За мен бе ясно оттогава:
аз тъй обичам свойта дама, [6075]
че път назад за мене няма,
ако държа да е щастлива.
Останах тук, без съпротива,
и гледах да не проличи
ням укор в моите очи, [6080]
от страх да ме не изостави.
Аз виждах, че тя всичко прави
така, че да съм вечно с нея,
не вярвайки, че ще успее
друг, който и да бъде той, [6085]
да ме надвие тук в двубой
и иска да съм с нея аз
до сетния си земен час.
Това е нейната надежда,
а рицарството ми отрежда [6090]
тук честно с всеки да се бия,
в двубоя да съм по-добрият,
да не допусна поражение,
да не избягам от сражение.
Сега се вричам и пред вас, [6095]
че и със скъп приятел аз
ще вляза в бой за свойта чест.
Със всички сили, сир, до днес
се бих и ето резултатът —
онези черепи оттатък [6100]
са все на рицари, които
погубих в битки страховити.
Но ако друго бях направил,
щях, според рицарските нрави,
да се покажа не храбрец, [6105]
а долен и страхлив подлец.