се метнали, но в бързината
част от припрените сеньори [6435]
пропуснали да сложат шпори.
В града пристигнали готвачи
и виночерпци, и носачи,
та прием, както бил редът,
на гостите да отредят. [6440]
И ето, че под съпровод
на насъбрания народ
те приближили до стените.
От Крал-Артуровата свита
излезли да го поздравят [6445]
и в двора да ги въведат.
Щом гостите се настанили,
обуща, шлемове свалили,
и прашните от път доспехи.
Облекли скъпи нови дрехи [6450]
и влезли в дворцовата зала.
Нетърпелив, там чакал кралят
с кралицата, щастлив да види
Ерек и милата Енида.
Артур, целувайки подред [6455]
Ерек, Енида и Гиврет,
до себе си ги настанил:
и радостен, и весел бил.
Жена му, на свой ред и тя,
без да си сдържа радостта, [6460]
притиснала ги с две ръце
до пърхащото си сърце.
Навред царял шум. От престола
Артур за тишина помолил,
а после на Ерек предложил [6465]
пред всички в двора да изложи
изстраданите приключения.
В пространното си изложение
Ерек подробно ги описал.
Нали, сеньори, няма смисъл [6470]
да препредавам всичко аз?
От разказа голяма част
запомнихте. Ако от мен
той бъде пак възобновен,
аз сигурен съм, че тогава [6475]
мнозина ще се отегчават,
та затова ще ви повторя
накратко дългата история:
Ерек подробно обяснил
как три разбойника убил, [6480]
как после с още пет се справил,
и как подлеца граф оставил
сразен след най-жесток двубой;
а след това разказал той
как бил се с двама великани [6485]
и как, макар и с тежки рани,
разсякъл графа на Лимор.
Артур възкликнал: „Няма спор,
че вие сте голям храбрец!
Добре дошли сте в тоз дворец [6490]
и по-задълго останете!“
„Сир, волята ви на владетел,
за мен закон е. Ще остана,
щастлив от вашата покана,
две-три години, даже пет [6495]
но поканете и Гиврет.“
Гиврет, тъй както се полага,
приел поканата веднага.
Така добрият мъдър крал
в двореца двамата прибрал. [6500]
Сред лукс и почести големи
живели в двора дълго време,
додето един ден в палата
Ерек получил новината,
че скоро татко му починал. [6505]
Щом той издъхнал, неколцина
от рицарите на крал Лак
потърсили Ерек и чак
във двора на Артур успели
да го открият — три недели [6510]
пред Рождество Христово. Той,
доказалият се герой,
щом за смъртта на Лак разбрал,
покрусата си не издал,
макар че жалел за смъртта [6515]
на своя престарял баща.
Ерек скръбта си скрил — не бива
крал пред народа да унива,
да ходи с клюмнала глава.
Във Тинтагел той след това [6520]
поръчал панихиди, меси,
във всички болници занесъл
богати, щедри приношения.
След траурните нощни бдения,
за да се спази обичаят, [6525]
на двеста бедни най-накрая
раздал най-нови дрехи той.
След службата за упокой,
освен на сетни сиромаси,
и на несретните монаси [6530]
одежди той раздал готови:
раса, палта, кожуси нови,
и не пропуснал да дари
нуждаещите се с пари.
След като помена направил, [6535]
Ерек пред краля се изправил
и го попитал дали може
за крал да го ръкоположи,
след като е умрял баща му.
Артур с желание голямо [6540]
се съгласил да го направи
и според рицарските нрави
му казал двамата с Енида
за Рождество в град Нант да идат.
„Ще дойда във Бретан и аз [6545]
със скиптър — знак за кралска власт —
да ви даря и със корона:
и тъй ще наследите трона.“