Ерек и Енида [bg]

обшити отстрани богато с релефен кант от чисто злато. Дори и Александър, дето [6665] владял земята и морето, макар без мярка да пилеел, по щедрост пред Артур бледнеел. На тоз свят (Бог ми е свидетел!) ни Цезар, нито друг владетел, [6670] възпяван в епоси, в сказания, не е раздавал състояния, каквито този щедър крал в чест на Ерек в Нант бил раздал. С подобна щедрост на земята [6675] друг крал или пък император като Артур не бил познат. Одежди от прекрасен плат с изрична заповед на краля натрупали във всяка зала, [6680] за да си вземат всички хора. Върху килим отвън на двора сандъци с бели естерлини оставили, та който мине, със пълни шепи да си вземе. [6685] Те и в Мерлиновото време136 в Бретан били ценени доста. На щедър избор всички гости се радвали до вечерта. На Рождество от сутринта [6690] в палата дворът се събрал. Ерек от радост засиял пред коронацията близка. Уви, човек дори да иска и да е с безпределна власт [6695] над словото, нищожна част от блясъка на тържеството той би описал в стих с перото. Ала на мен ми се налага. Дано и Господ ми помага [6700] във дръзкото ми начинание. Подлагайки на изпитание писателския си талант, започвам разказа за Нант. Артур кресла две скъпи имал — [6705] изящни, с хубост несравнима: от слонова кост, чисто бяла, покрити със резба изцяло, тъй сходни по размер и стил, че никой в тях не би открил [6710] различия. Били с такава прекрасна, майсторска направа и двете, че от край до край — чак до най-малкия детайл, съвпадали. Били креслата [6715] с изящна бляскава позлата и с облегалки за ръцете, върху които съответно ваятелят бил сътворил отляво люспест крокодил [6720] и пъстър леопард отдясно137. Та таз кресла, така прекрасни, Бриан от Островите138 дал като скъп дар на своя крал. В едното бил се разположил [6725] Артур и на Ерек предложил да седне в другото… Младежът бил с възхитителна одежда. В Макробий139 срещнах описание на най-разкошно одеяние; [6730] на него ще се позовавам, когато тука се решавам с перо одеждата му аз най-точно да предам за вас, тъй както го е правел той. [6735] От феи, четири на брой, била одеждата тъкана. Във тази приказна премяна една от феите втъкала геометричното начало — [6740] направила изображения на всички земни измерения: височина, широчина, дълбочина и дължина. С размерите и на небето, [6745] и на земята, и морето всемирът бил представен там. А втората с талант голям втъкала с майсторско умение аритметични изчисления [6750] и с тях тя давала представа как времето се отброява минута, час, ден, лято, зима; в морето колко капки има и песъчинките по плажа. [6755] Чрез тях успяла да докаже в небето колко са звездите или листата във горите. Най-точно всичко изчислила и в сметките си не сгрешила [6760] аритметическата фея. Когато третата, след нея, избрала музиката, дето отрада носи на сърцето, тя вещо подредила ноти. [6765] След тях виоли, арфи, роти, даряващи ни със блаженство, извезала до съвършенство. Четвъртата със рядко чувство над най-изящното изкуство — [6770] над Астрологията — вещо работила. На всяко нещо предначертава тя съдбата по слънцето и по луната

136

Ст. 6686: Относно ролята на вълшебника Мерлин в живота на Артур вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала, изд. „Изток-Запад“, С, 2012.

137

Ст. 6721: Изображенията на леопарда и крокодила — емблеми на силата в животинския свят — са аналог на могъществото на крал Артур в обществото на хората. С това могъщество се изравнява и Ерек, сядайки на едно от креслата.

138

Ст. 6723: В антуража на Хенри II Плантагенет се споменава и за граф на име Бриан от Островите. Персонаж със същото име се среща и в други романи (Непознатият красавец, Перлесваус, Роман за Тристан в проза), което не е основание да смятаме, че те се вдъхновяват от определени исторически личности.

139

Ст. 6729: В описанието си на одеждата на Ерек Кретиен дьо Троа следва не творбата на латиноезичния писател Макробий (началото на V в.), автор на Коментар към Съня на Сципион, а неговия съвременник Марциан Капела. Дидактическата поема на Марциан Капела За сватбата на Филология и Меркурий се радва на широка популярност през Средновековието. Основен смислообразуващ способ в нея е алегорията. След пристигането си в небесния дворец на Юпитер младоженката Филология получава като брачен подарък Седемте свободни изкуства, включващи „тривиума“ (Граматика, Диалектика, Реторика) и „квадривиума“ (Геометрия, Аритметика, Астрономия, Музика). Седемте свободни изкуства или „Септениумът“ са в основата на тогавашното образование.

Върху дрехата на Ерек са изобразени изкуствата от „квадривиума“. Въпросните алегории нямат връзка с фабулата на романа. На тях следва да гледаме като на художествен компромис, с който писателят прави реверанс към школарите и към модното им увлечение по алегорията. В действителност това е крачка назад в стремежа му да обнови романа посредством оригинални символи и да изостави отъпканите пътища на алегорията.