Ерек и Енида [bg]

Медиевистите, проследяващи генезиса на някоя творба, неведнъж са стигали до идеята за архетип или за първичен мит, от който са се нароили по-късни творби. Така е бил обясняван и литературният генезис на мита за Тристан и Изолда6. Разглеждаме ли обаче литературната творба като производна на първичен мит, ние малко или повече я поставяме под неговата сянка и рискуваме да се разминем с художествената й специфика. Знанията за митичния субстрат са полезни само доколкото ни позволяват да преценим какво ново е внесъл в него интересуващият ни автор. Що се отнася до Ерек и Енида, аз споделям позицията на швейцарския медиевист Рето Безола, автор на проникновен прочит на романа на Кретиен дьо Троа: „От съвременния читател и критик следва да се иска не да възстановяват първичния мит и първоначалното му символично значение, а много повече да доловят какво този автор от XII в. е искал да изрази с «приключението», на което ни прави свидетели.“7

Ще ми се да вярвам, че и настоящите редове ще помогнат на българския читател да вникне по-дълбоко в света на този пионерен роман.

Стоян Атанасов

Ерек и Енида

Народът казва, че щом нещо е сътворено с усет, вещо, то по-голяма стойност крие, отколкото си мислим ние. Човек, когато се старае [5] да сподели каквото знае и нещо ценно да направи, то всекиму ще се понрави. Творецът, според Кретиен8, ще трябва да е убеден, [10] че казва всичко тъй добре, та всеки да го разбере и че от мит за приключение чрез композиция9, с умение ще сътвори добър роман, [15] защото всеки е призван, дарен ли е от Бог със знание, да ни го прави достояние. Та за Ерек, сина на Лак10, е моят разказ11. Чуйте пак: [20] аз всичко ще представя точно, без да го променя нарочно пред знатни люде за пари12. Той и след мойта смърт дори ще пази спомена за мен [25] и ще прославя Кретиен13. Било Великден14. В своя замък Карадиган15 — от дялан камък. издигнат — крал Артур събрал придворните си. Дворът цял [30] блестял от рицари сърцати със ум и сила вред признати, от знатни дами и девици — изящни мили хубавици. Преди да се оттегли, кралят [35] им обявил, че обичаят за лов на белия елен ще бъде пак възобновен16. Сеньор Говен не се сдържал и възразил на своя крал: [40] „Ловът ще довлече беди и само ще ни навреди. Сир, всички тук отлично знаят какво изисква обичаят — за рицаря, убил елена, [45] целувка е определена с девойка, за която смята, че е най-хубава в палата. Но краят ще е неприятен, защото тук с произход знатен [50] петстотин хубавици има със красота неустоима. А всяка прелестна девица дошла е с млад и храбър рицар. Та кой, кралю, от всички тях [55] не ще се впусне в бой без страх? За него по-красива няма сред нас от неговата дама!“ Артур отвърнал: „Знам това, но друго как да обявя [60] сега пред пълния салон? Не, мойта дума е закон и утре, още във зори, в онези тайнствени гори ще идем. Дворът е готов, [65] очаква ни чудесен лов.“

        Така и бил оповестен ловът за следващия ден. Едва се сипнала зората и кралят станал. За в гората [70] облякъл в утринта мъглява удобна дреха — къса, здрава — и викнал: „Всички разбудете, приготвяйте за лов конете.“ Веднага рицарите смели [75] със своя крал на лов поели — след тях и младата кралица. Една пленителна девица, принцеса, чудна като фея, на бял кон яздела до нея. [80] А пък след дамите в тръс лек препускал рицарят Ерек — известен мъж, храбрец от класа, от паметната Кръгла маса17. За добродетели безброй [85] сред всички бил най-тачен той. По сила нийде нямал равен и с подвизи бил най-прославен, а друг с подобна красота не бил се раждал на света. [90] Младеж под двадесет и пет, но тъй безстрашен, тъй напет, че с него как да се сравнява друг мъж по хубост и по слава! С какво ли друго Кретиен [95] да го възхвали? В онзи ден облечен бил като велможа с наметка от прекрасна кожа, а дрехата, под нея скрита, била в Константинопол шита, [100] с гамаши бил от моден плат, — обточен със галон брокат, а шпорите и стремената блестели в огнена позлата. Нали не тръгвал надалеч, [105] въоръжен бил само с меч. По пътя на един завой, кралицата настигнал той и с нужната учтивост рекъл: „Кралице милостива, нека [110] на днешния ви антураж да бъда ваш покорен страж.“ Кралицата благодарила: „От тази по-добра закрила, приятелю, да ви призная, [115] не бих могла и да мечтая.“ Поели в тръст и във горите навлезли. Всеки от ловците в леса препускал, устремен да хване белия елен. [120] Сред виковете рог ехтял, а хрътки край елена бял неудържимо с лай търчали, стрели навсякъде хвърчали.

6

Позволявам си да препратя към своя предговор за българския превод на първите литературни текстове за Тристан и Изолда: „Митът за Тристан и Изолда“, Тристан и Изолда, изд. „Изток-Запад“, София, 2013, по-специално с. 12–14.

7

Reto R. Bezzola, Le sens de l’aventure et de l’amour (Chrétien de Troyes), Paris, „Honoré Champion“ éditeur, 1968, p.77.

8

Ст. 9: Името Кретиен дьо Троа ни е познато от четири пролога на негови романи, където той се назовава като автор. Някои коментатори разчитат името като „Християнин“, вторично придобито, защото се предполага, че той е бил новопокръстен евреин.

9

Ст. 14: Думата „композиция“ предава най-точно старофренската „conjointure“ (свързване, обединяване) и е от ключово значение за определяне на романната техника на Кретиен дьо Троа. Тя обединява в едно най-малко три смислови равнища: 1) от откъслечни устни разкази авторът композира цялостен роман; 2) отделните епизоди на романа са свързани в смислово цяло; 3) материята, или фабулата на романа е подчинена на обща теза, която се внушава посредством определена повествователна техника. Романът на Кретиен утвърждава нов жанр благодарение на способността си да обединява един рапсодиен изходен материал, да го обвързва с определена визия за смисъла на човешкия живот и да му придава завършена художествена форма.

10

Ст. 19: Името Ерек е от келтски произход, производно на бретонското Герек. В устната традиция на Уелс е познат герой на име Гуейр, син на Лух. Уелското Лух (Llwch), на френски — Лак (Lac), означава „Езеро“. Местонахождението на кралството на Лак не може да се посочи с точност. По презумпция е в Южен Уелс, но в края на романа Ерек наследява короната на баща си в Нант, Френска Бретан.

11

Ст. 20: По времето на Кретиен понятията „разказ“ (conte) и „роман“ (roman) на практика са взаимозаменяеми.

12

Ст. 23: Кретиен се разграничава от онези, които раздробяват и развалят (depecier et corrompre — ст. 21 от оригинала) своите разкази от комерсиални подбуди. Изкуството на композицията (conjointure), за което той говори (ст. 14), предполага точно обратното — свързване и обединяване.

13

Ст. 26: Кретиен не се задоволява да хвали своята творба, както правят всички разказвачи в тогавашните пролози на романи. Той демонстрира самочувствие на творец, чието творчество ще го обезсмърти. Никой от неговите съвременници не афишира подобни претенции. Те се появяват наново едва през XVI в. при Ронсар и поетите от кръга „Плеяда“. През Средновековието достойни за безсмъртие били смятани само древните автори — класиците.

14

Ст. 27: В романите на Кретиен големите празници от християнския календар стават повод за събития в двора на Артур, които нямат нищо общо с християнството.

15

Ст. 29: В Карадиган, Уелс, се намира една от резиденциите на крал Артур. За нея споменават и други рицарски романи. Кретиен борави твърде свободно с топоними от Великобритания: деформира ги, смесва ги с близки до тях топоними във Франция и в крайна сметка изгражда една фантастична география, която препраща не толкова към действителни места, колкото към света на художествената измислица. Американският изследовател Роджър Шерман Лумис е изследвал с пределна изчерпателност и забележителна ерудиция етимологията на собствените имена и на топонимите в творчеството на Кретиен дьо Троа (вж. R. S. Loomis, Arthurian Tradition and Chrétien de Troyes, N.Y., Columbia University, 1949). В определени случаи и аз ще се позовавам на Лумис. Информацията, която той ни дава, позволява да доловим едновременно и келтските корени на много от мотивите, и тяхното творческо преправяне от Кретиен дьо Троа.

16

Ст. 39: Мотивът за лов на животно (елен, сърна, глиган) с бял цвят, който не му е присъщ, се свързва с келтската представа за Другия свят. По този повод Жан Фрапие отбелязва: „Според старата традиция бялото животно, което героят или рицарят преследва в гората на приключенията, е примамка, с която фея, влюбена в героя, иска да го привлече при себе си в Другия свят“ (Jean Frappier, Chrétien de Troyes, Paris, Hatier, 1968, p. 90-91; преводът мой — С.А.). В романите на Кретиен приказните елементи са силно приглушени. Посредством желанието на Артур да възроди обичая за лова на белия елен Кретиен пренаписва един стар келтски мотив, който получава съвършено нов смисъл. Ловът на белия елен не е повод за среща на героя избраник с приказно същество, а колоритен начин за присъждане на титлата „Мис двора на Артур“: който убие елена, има право да реши коя е първата красавица в кралския двор.

17

Ст. 84: Мотивът за Кръглата маса е въведен от нормандския писател Вас (Роман за Брут, 1155), чието творчество Кретиен познава. У Вас Кръглата маса е символ на равнопоставеност между рицарите — общност, чиито членове споделят един и същ морален кодекс. Впоследствие мотивът за Кръглата маса се обвързва с библейското християнство. Робер дьо Борон например (нач. на XIII в.) установява приемственост между Тайната вечеря и Кръглата маса. (Вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала, С, „Изток-Запад“, 2012.)