Ерек и Енида [bg]

        Кралице, тръгвам, че дългът отново ме зове на път [270] вас Бог дано ви защитава.“ В ответ кралицата тогава със вяра в неговата сила стократно го благословила. Така Ерек, младежът смел, [275] в галоп след рицаря поел, оставяйки сама в гъстака кралицата Артур да чака. А кралят имал хубав ден — пръв стигнал белия елен [280] и скоро с плячката ловците назад поели през горите към замъка Карадиган, където те били на стан. Подир вечерята богата [285] развихрила се веселбата и кралят казал, че е време от най-красивата да вземе целувка за трофея нов от днешния успешен лов. [290] В двореца всички зашумели, а рицарите — буйни, смели — споделяли един със друг, че битка май ще пламне тук. Желаел всеки с меч в ръка [295] да му докаже, че сега в двореца по-красива няма от неговата мила дама. Смутен от острите слова, месир Говен навел глава [300] към краля и му казал: „В двора царят враждата и раздорът. Заради ценната награда току-виж пламнала и свада, че рицарите се кълнят [305] до бой да стигнат този път.“ Тогава кралят промълвил: „Кажете, племеннико мил, как без да се посрамя мога да превъзмогна таз тревога?“ [310] Събрали на съвет голям най-знатните барони там. Явил се крал Идер19 (поред той бил поканен най-напред), след него — крал Кадиолан20, [315] съветник в мир, смел воин в бран, Жирфле и Ке21 и не един барон със крал Амаугин22 и още рицари сърцати дошли във кралските палати. [320] Но пламнал спор с такава сила, че Гениевра се явяла, разказала им своя случай и всеки край Артур научил за злия рицар, за джуджето, [325] като барона си проклето, което жегнало със бича съпътстващото я момиче, как после то се възмутило и от Ерек, и го ранило, [330] а той след рицаря поел, за да се срещнат на дуел, но обещал в тридневен срок да дойде, рекъл ли е Бог.

19

Ст. 313: Идер (вариант Идиер) няма нищо общо с Идер, рицаря със сокола и с джуджето, когото впоследствие Ерек побеждава, за да отмъсти за нанесената му обида.

20

Ст. 315: Кадиолан е васал на крал Артур. Името му напомня за крал Кадуало, управлявал Северозападен Уелс през VII в.

21

Ст. 315: Жирфле е рицар от Кръглата маса. Кретиен му отрежда епизодична роля в последния си роман Персевал или разказ за Граала. Ке е сенешал на крал Артур. Според Джефри Монмутски (1138) и Робер до Борон (нач. на XIII в.) Артур е отгледан в семейството на Ке, който така се явява негов млечен брат. През Ранното средновековие титлата сенешал (от лат. senescalus — най-възрастният) се дава на първия администратор на кралския двор. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества и като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на XII в. (1185). В романите на Кретиен сенешалът Ке е антипод на Артур. Кралят олицетворява куртоазната етика, докато с поведението си Ке е нейно отрицание.

22

Ст. 319: Името Амаугин не се среща в други текстове.