„Аз съм антропология — рече той. — Изучете ме и ще видите, че не съществува нито един сериозен аргумент, който да окаже каквато и да е подкрепа на вярата в естественото превъзходство на собствения ви вид. Отделни индивиди могат да превъзхождат останалите едва ли не до съвършенство. Някои общества могат да демонстрират високомерие. Но всичко е преходно.“
Не ми казвайте, че го разбирате! Ако се осмелите да го сторите, ще хвърля в лицата ви предупреждението на Зенсуни(#)!
„Общоразпространени мнения и предположения за «разбиране» ни обсаждат от всички страни. Те влагат в думите вяра, по-силна от онази, която вдъхват организираните религии. Към нея рядко се задават въпроси. Самото изричане на словата, че съществуват неща, които не могат да бъдат описани, разтърсва цяла една вселена, където същите тия слова и системите за тяхната размяна са върховният Бог.“
Системи, сестри мои! Ето същността на разкритието на башара Тег. Титлата и социалното положение могат да бъдат в сърцевината на всяка обществена еволюция, ала систематичното остава опасно понятие. Системите, следващи несъзнателните модели и образци на своите хуманни създатели, винаги взимат връх. И тъкмо нашите системи ни доведоха до сегашното ни жалко състояние! Все още обаче имаме възможност за безсмъртния избор: да се превърнем в дегенерати или да надмогнем бедите!
Повечето дисциплини в различни области се оказват скрити и непроницаеми, тъй като са предназначени не да освобождават, а да ограничават. Не питайте: защо? И внимавайте с: как? Тъй като „защо?“ неумолимо води към парадокс, докато „как?“ ви вкарва в капана на причинно-следствената вселена. Впрочем и двата въпроса отричат безкрайното.
— Тараза сигурно ти е казала, че през нас са минали единайсет от голѝте Дънкан Айдахо. Този е дванайсетият.
Преподобната възрастна света майка Шуонгю изрече думите с преднамерена горчивина, докато гледаше през парапета на третия етаж към самотното дете, което играеше на оградената тревна площ. Ярката слънчева светлина в средата на деня на планетата Гамму се отразяваше от белите стени на заграденото дворно пространство под тях и изпълваше въздуха с такъв блясък, сякаш младият гола̀ бе огрят от прожектор.
Минали са — помисли светата майка Лусила.
Тя кратко кимна, преценявайки студения и безличен маниер на подбраните от страна на Шуонгю думи. Изразходвахме запасите си; пратете още!
Детето на поляната изглеждаше на около дванайсет стандартни години, но външният вид можеше и да заблуждава при гола̀, все още неразбуден за оригиналния обем на предишните му памети. То използва момента, за да вдигне очи към наблюдаващите го. Имаше здрава фигура с решително изражение и остър поглед изпод черната шапка на косата, подобна на вълната на каракулско агне. Жълтият светлик на ранната пролет хвърляше малка сянка в нозете му. Кожата му беше с тъмен цвят, ала при едно леко движение на тялото върху лявото му рамо под синия влагосъхраняващ костюм(#) се появи светло петно.
— Голѝте са не само скъпи, но и прекалено опасни за нас — каза Шуонгю.
Гласът ѝ беше глух и безизразен, което още повече засилваше властния му характер. Същински глас на света майка-учител, обърнала се към отскоро посветена помощница; той подчертаваше, че Шуонгю е била една от онези, които открито са се противопоставили на проекта за гола̀та.
Тараза я бе предупредила: „Ще се опита да убеди и теб.“
— Единайсет провала са достатъчно много — добави Шуонгю.
Лусила погледна към сбръчканите ѝ черти и в същия миг помисли: Някой ден и аз ще бъда стара и сбърчена. А може и да съм важна клечка в Бене Гесерит.
Шуонгю беше дребна жена с множество следи, останали от продължително участие в немалко дела на Сестринството. От проучванията, свързани с настоящето назначение, Лусила знаеше, че под обичайната черна роба е скрита мършава фигура, която бяха виждали малцина освен прислужниците-гардеробиерки и мъжкарите, изпълняващи размножителни функции. Светата майка имаше широка уста, чиято долна устна сякаш бе свита от белезите на възрастта, преливащи във ветрилото на изпъкналата ѝ брадичка. Маниерите и начинът ѝ на изразяване клоняха към почти груба рязкост, която непосветените често тълкуваха като гняв. Комендантката на кийпа на Гамму си позволяваше да бъде такава, каквато е, и то много повече в сравнение с преобладаващата част от светите майки.