По лентата за пешеходци край пътя бе нахвърляна киша, предимно от преминаващите наземни коли. Краката на Лусила изстинаха още преди да са изминали и половин километър; видя се принудена да изразходва допълнително количество енергия, за да компенсира засиления приток на кръв към крайниците си.
Смълчаният Бурзмали вървеше с наведена глава, привидно потънал в свои грижи. Все пак му беше трудно да заблуди светата майка. Привично следеше всеки шум наоколо и не пропусна нито едно от наближаващите возила. Чул шума на някое, той избутваше спътничката си встрани от лентата. Колите изсвистяваха, носени от суспенсорни устройства; изпод тях излиташе мръсна киша и поръсваше близките храсти. Бурзмали я притискаше леко в снега до себе си, докато изчезне и най-слабият звук, въпреки че возещите се едва ли виждаха и чуваха друго освен звуците, сподирили вихреното им преминаване.
Вървяха цели два часа, преди башарът да спре и да огледа критично шосето. Целта на прехода им беше гранично поселище, описано и на двамата като „напълно безопасно“. Но Лусила вече знаеше — на Гамму няма нито едно „напълно безопасно“ място.
Жълти светлини хвърляха отблясъци върху надвисналите облаци пред тях, отбелязвайки мястото на поселището. Продължиха напред през кишата, докато стигнаха до тунел под околовръстния път; минаха през него и заизкачваха нисък хълм, засаден с овощна градина. Клоните на дърветата бяха рязко очертани на фона на мъждивата светлина.
Лусила погледна нагоре. Облаците изтъняваха. Гамму разполагаше с множество малки луни — пазещи я не-кораби. Някои от тях бяха разположени от самия Майлс Тег, но се виждаха и следи, очертани от новите, които се бяха включили в караулната служба. Те бяха почти четири пъти по-големи от най-ярките звезди и често се движеха заедно, което правеше полезна отразяваната от тях светлина, макар и за кратко — едва няколко часа им бяха необходими, за да се издигнат по небосклона и изчезнат отвъд хоризонта. За миг тя зърна през пролука в облаците низ от шест подобни луни и се запита дали и те не бяха част от защитната система на Тег.
След малко мисълта ѝ се спря за кратко на присъщата слабост на обсадния манталитет, типичен за защитна стратегия с подобен характер. Тег беше напълно прав. Мобилността е ключът към ефикасна боеспособност, макар светата майка да се съмняваше, че башарът е имал предвид тъкмо мобилността на пехотните подразделения. По бялналия се от снега склон беше трудно да се скриеш и тя долавяше нервното напрежение на Бурзмали. Какво можеха да направят, ако се появи някой? Покрита със сняг падинка се очертаваше откъм лявата им страна и се спускаше под ъгъл към поселището. Не беше път, но ставаше за вървене.
— Оттук надолу — кратко рече Бурзмали и пое пред нея към падината.
Нагазиха в сняг до глезените.
— Надявам се, че можем да вярваме на местните хора — обади се тя.
— Те мразят почитаемите мами — отвърна спътникът ѝ. — За мен е достатъчно.
— Добре, че гола̀та го няма! — Лусила се въздържа от още по-ядна забележка.
Все пак беше разумно да се очаква най-лошото.
В себе си бе вече спокойна по отношение на Бурзмали. Той приличаше на Тег. И двамата не следваха курс, който да ги доведе до безизходно положение, поне доколкото това зависеше от тях. Имаше усещането, че дори сега в храстите наоколо се прикриват поддържащи сили.
Покритата със сняг пътека ги изведе на павиран неширок път, леко наклонен навътре в двата си края и с топилна система за почистване на снега. По средата на пътя имаше влажна лентичка. Лусила направи няколко крачки и разпозна предназначението ѝ — маглента. Беше част от стара магнитна транспортна база, използвана навремето за пренос на товари и суровини до някаква фабрика от периода преди Разпръскването.
— Тук става по-стръмно — предупреди я Бурзмали. — Издълбали са стъпала, но внимавай — не са много дълбоки.
След известно време стигнаха до края на маглентата. Тя свършваше до разнебитена стена — местен тухлен материал върху металопластов фундамент. На бледата светлина на звездите в полупрояснилото се небе се виждаше грубо изпълнена зидария — типична конструкция от Времената на глада. Стената беше окичена с плетеница от лози и петнисти гъби. Ала растителността почти не скриваше пролуките между небрежно положените тухли и несръчните опити за запълването им с хоросан. Единичен ред от тесни прозорци бе отворен към мястото, където маглентата изчезваше в сплетени храсти и бурени. Три от прозорците грееха отвътре в електриковосиньо, а интензивната им светлина бе придружена от тихо припукване.