Но той беше с Мурбела, която не е от Бене Гесерит.
Лежи тук, до него; какво друго може да стори, освен да се остави във властта на тлейлакския модел?
Издаде тих стон и я докосна с бързина и ловкост на движенията, които я поразиха. От него не се иска подобна отзивчивост! И не по този начин! Дясната му ръка опипваше трескаво срамните устни на вагината ѝ, докато лявата я галеше в основата на гръбначния стълб. В същото време устата му я докосна по носа, спусна се към устните и слезе до ямичката под мишницата на лявата ѝ ръка.
През цялото време той издаваше тих, припяващ звук, чийто ритъм пулсираше през нейното тяло, приспивайки и отслабвайки я все повече и повече…
Направи опит да се отдръпне от него, когато почувства как се ускоряват реакциите ѝ.
Откъде знае да ме докосне там тъкмо в този момент? Точно там! И там! О, Света Скала на Дур, откъде го е научил!
Дънкан забеляза подуването на гърдите ѝ, както и наплива на кръв към лицето. Видя как втвърдените зърна щръкват, а ореолите около тях тъмнеят. Тя изстена и разтвори широко краката си.
Велика мама, помогни ми!
Но единствената велика мама, за която тя можеше да си помисли, се намираше под ключ извън стаята — зад залостена врата и преграда от стъклопласт.
Заля я бясната сила на отчаянието. Реагира по единствено познатия ѝ начин: с докосване и галене, включила целия арсенал от техники и похвати, изучаван грижливо през дългите години на чиракуване.
На всяко нейно движение и действие Дънкан отговаряше с влудяващия стимул на контрадействието.
Мурбела установи, че вече няма власт над собствените си реакции. Действаше автоматично, черпейки познание от кладенеца, който бе неизмеримо по-дълбок от наученото по време на специалната подготовка. Почувства стягането на вагиналните си мускули, както и бързото освобождаване на мазилен флуид. Когато Дънкан влезе в нея, чу се как изстена. Дланите, ръцете, краката, цялото ѝ тяло сякаш бяха движени едновременно от две самостоятелни системи: едната действаше автоматично по добре оттрениран модел, а другата представляваше все по-дълбоко биещо усещане за потребности от съвсем различно естество.
Как успя да го направи с мен!
От гладките мускули на таза ѝ тръгнаха контракционни вълни на върховен екстаз. Почувства същото в него и топлия удар на изхвърлената течност. Последвалата реакция я издигна на ново равнище. Възторжени пулсации следваха всяка контракция на вагината ѝ и поемаха през цялото тяло, догонвани от следващите… Всичките ѝ усещания бяха пометени от прилива на екстаза. Видя под спуснатите си клепачи ярък бял пламък, непреставащ да се усилва. Всеки неин мускул потрепваше от възторг, на който не бе вярвала, че е способна.
Вълните отново тръгнаха, стремейки се да напуснат плътта ѝ.
Отново и отново.
Отказа се да брои повторенията.
Когато Дънкан изстена, тя го последва и вълните пак поеха, изтласквайки се една друга.
И отново…
Усещането за време изчезна; остана само поредното гмурване във възторга.
В едно и също време тя искаше усещането да продължи вечно и да спре веднага. Защото не трябваше да се случи на женския участник! Никоя почитаема мама не бива да го изживява. Подобни усещания бяха запазени за управление на мъжете.
Дънкан излезе от модела на реактивно поведение, заложен у него. Имаше още нещо, което трябваше да извърши. Но не си спомняше какво бе то.
Лусила!
Въобрази си, че я вижда мъртва пред себе си. Ала жената тук не беше Лусила. Тя беше… Тя беше Мурбела.
Бяха му останали съвсем малко сили. Опита се да се отдели от другото тяло, но успя само да се привдигне на колене. Ръцете ѝ се мятаха възбудено, а той не знаеше защо го прави.
Мурбела искаше да отблъсне Дънкан от себе си, но не го намираше. Очите ѝ се отвориха рязко.
Гола̀та стоеше на колене над нея. Нямаше никаква представа за изминалото време. Опита се да събере сили да седне, но не успя. Разсъдъкът ѝ бавно се връщаше.
Погледна Дънкан в очите, вече знаейки кой трябва да бъде мъжът над нея. Мъж ли? Беше още момче. Но какви неща направи… Какви неща! Всички почитаеми мами бяха предупредени. Има гола̀, въоръжен със забранено познание от тлейлаксианците. Гола̀та трябва да бъде убит!
Тя усети лек прилив на сила в мускулите си. Повдигна се на лакти. Дишайки накъсано, се напрегна, за да се отърколи встрани от него, но падна обратно на меката повърхност.
В името на Светата Скала на Дур! Мъжът над нея не бива да остане жив! Той е гола̀ и владее умения, позволени единствено на почитаемите мами. Искаше да го удари и едновременно желаеше да го привлече обратно върху тялото си. Екстазът! Знаеше, че каквото и да пожелае той от нея, в същия миг ще го изпълни. Да го направи — за него.