Наблюдаваната от Музафар врата се отвори с леко изщракване.
Опасност!
Жена, облечена в проблясваща златиста роба влезе стремително в стаята. Червено-оранжеви линии танцуваха в материята на дрехата ѝ.
Колко е възрастна!
Тег не бе очаквал да види подобна антика. Лицето ѝ представляваше сбръчкана маска. Очите сякаш бяха дълбоко вкопани парчета зелен лед. Носът приличаше на дълга човка, чиято сянка докосваше тънки устни и повтаряше ъгъла на брадичката. Черна шапчица на темето покриваше сивата ѝ коса.
Музафар се поклони.
— Остави ни сами — каза тя.
Фелдмаршалът излезе без да каже нито дума през същата врата, от която бе се появила жената. Щом пролуката се затвори след него, Тег се обади:
— Почитаема мама, моите уважения.
— Значи позна, че тук е банка.
Той долови съвсем леко потрепваме в гласа ѝ.
— Разбира се.
— Винаги се намират начини за пренасяне на големи суми, когато се продава такава стока — с бегла ирония заяви тя. — Не говоря за енергията, дето движи заводите, а за онази, която движи хората.
— И която обичайно носи странни имена като правителство, общество или цивилизация — добави Тег.
— Предполагах, че ще се окажеш много интелигентен — кимна жената, дръпна един от столовете и седна, но не му направи знак да стори същото: — Мисля за себе си като за банкер. Ето защо не се обърквам и си спестявам изтощителни увъртания.
Тег не каза нищо. Не виждаше необходимост да го стори. Продължи обаче да я разглежда внимателно.
— Защо ме гледаш по този начин? — попита тя.
— Не очаквах, че ще си толкова стара.
— Ха-ха! Башар, подготвили сме ти много изненади. По-късно някоя младичка почитаема мама може да ти пошушне името си като знак, че те е набелязала за себе си. Благодари на Дур, ако се случи.
Той кимна утвърдително, без да е сигурен, че е разбрал изцяло казаното.
— И сградата е много стара — продължи жената. — Наблюдавах те, когато влизаше. Това също ли те изненадва?
— Не.
— Останала е почти непроменена вече няколко хиляди години. Построена е от материали, които ще траят много повече от самата нея.
Башарът погледна масата.
— Не, не дървото. Под него има поластин, полаз и пормабат. Никой не се присмива на трите „П“-та, когато нуждата ги изисква.
Тег не каза нищо.
— Нуждата — повтори тя. — Възразяваш ли срещу мерките, които трябваше да бъдат взети спрямо теб?
— Възраженията ми не са важни — рече той.
Каква бе целта й? Да вникне в него? Същото искаше и той по отношение на нея…
— Мислиш ли, че другите са имали нещо против онова, което си им сторил?
— Без съмнение.
— Башар, ти си роден да командваш. Смятам, че ще бъдеш много ценен и за нас.
— Винаги съм бил убеден, че трябва да съм най-ценен за себе си.
— Башар, погледни ме в очите! Той се подчини, съзирайки ситни оранжеви петънца да преминават през бялото на очните ѝ ябълки. Усещането за опасност бе много силно.
— Пази се, когато очите ми станат напълно оранжеви! — каза тя. — Тогава ще си ме обидил извън възможностите ми да понасям повече.
Съгласи се с кимване.
— Харесва ми, че имаш дарбата да командваш, но това не се отнася за мен. Може да го правиш само с тора. Ето какво възлагаме на хора като теб.
— Тор ли?
Тя махна пренебрежително с ръка и каза:
— Онези отвън. Добре ги знаеш. Интересуват се единствено от дребни неща. Важните и съществени въпроси просто не могат да попаднат в обхвата на тяхното съзнание.
— Разбрах, че точно това имаше предвид.
— Правим необходимото, за да поддържаме нещата в установения порядък — продължи тя. — Стигналото до тях преминава през слабо пропускащ филтър, който задържа всичко освен най-необходимото за оцеляване.
— Не виждам особено важни въпроси — каза башарът.
— Явно се чувстваш засегнат, но няма значение — ухили се тя. — Големият проблем за онези отвън е: „Ще ям ли днес? Имам ли подслон за нощта, където няма да ме нападнат хора или гадинки?“ Лукс? Луксът за тях се свежда до притежаване на дрога или пък на представител на противоположния гюл, който за известно време може да притъпи острите проблеми, събрани в образа на звяр.
А Ти си звярът — помисли Тег.
— Башар, отделям ти известно време, понеже виждам, че можеш да бъдеш за нас по-ценен дори от Музафар. А него наистина си го бива. Ето, в момента му даваме награда, че те е довел в добро състояние от гледна точка на отзивчивостта ти.