Тъй като Тег запази мълчание, тя отново се подсмихна и добави:
— Да смятам ли, че не приемаш да си отзивчив?
Башарът не отговори на въпроса ѝ. Дали не бяха сложили някакъв наркотик в сервираната му храна? Имаше раздвижване пред двойното му зрение, но заплахата от насилие бе отстъпила едновременно с изчезването на оранжевите петънца в очите на почитаемата мама. Все пак трябваше да следи краката ѝ. Те бяха смъртоносни оръжия.
— Всичко произтича от факта, че схващанията ти за онези, които аз наричам тор, са погрешни — каза жената. — За щастие те самите се ограничават във възможно най-голяма степен. Знаят го, защото е скрито в най-дълбоките недра на съзнанието им, но не могат да отделят време нито за него, нито за каквото и да е друго, с изключение на вездесъщото яростно боричкане в името на оцеляването.
— Не може ли да им се помогне? — попита той.
— Не трябва да им се помага! Да, погрижили сме се самоосъзнаването им никога да не прехвърля границите на краткотрайно увлечение. Нищо значимо няма да се получи от това, разбира се.
— Още една луксозна подробност, от която са лишени.
— Не е луксозна подробност, а явление, което за тях не съществува! Трябва да бъде държано по всяко време зад преграда; ние обичаме да я определяме като предпазно невежество.
— Не познаваш ли едно нещо, то не може да ти стори зло.
— Башар, тонът ти не ми харесва.
Оранжевите петънца отново затанцуваха в очите и. Усещането за насилие обаче отслабна, след като тя пак повика върху лицето си подобие на усмивка:
— Онова, от което се пазиш, е противоположно на което-не-знаеш. Обясняваме, че новото познание може да се окаже опасно. Вярвам, че схващаш очебийното разширяване на смисъла — всяко ново познание предполага обратното на оцеляването, сиреч погибел!
Вратата зад почитаемата мама се отвори от връщащия се фелдмаршал. Сега беше съвсем друг — с пламнало лице и светещи очи. Спря зад стола на почитаемата мама.
— Някой ден сигурно ще ти разреша да заставаш зад мен по този начин — каза тя. — Разполагам с необходимата власт, за да го сторя.
Какво са направили с Музафар? — запита се Тег.
Мъжът изглеждаше почти дрогиран.
— Съзнаваш ли наистина, че имам власт? — попита тя.
Влезлият се прокашля, преди да отговори:
— Видно е за всички.
— Нали не си забравил, че съм банкер? Току-що открихме влог на нашия предан Музафар. Благодарен ли си ни, фелдмаршале?
— Да, почитаема мама — дрезгаво прозвуча гласът му.
— Башар, сигурна съм, че общо взето разбираш тази разновидност на властта. В Бене Гесерит си получил добра подготовка. Там са доста талантливи, но все пак, боя се, не колкото нас.
— Чувал съм, че сте много на брой — каза Тег.
— Числеността не е най-важното, башар. Власт, подобна на нашата, може да бъде разчленена и канализирана така, че да я регулират малки на брой групи.
Думите ѝ оставиха в него впечатление, че също като света майка привидно отговаря на въпроса, без обаче да разкрива почти нищо.
— Фактически — каза тя — на нея ѝ се дава възможност да се превърне в най-важното за оцеляването на много хора. И тогава заплахата за оттегляне е напълно достатъчна, за да управляваме.
Наглед нехайно, оранжевооката надзърна през рамо и попита:
— Музафар, би ли поискал да оттеглим благоразположението си към теб?
— Не, почитаема мама! — с очевидна тръпка на ужас отвърна той.
— Открили сте нов наркотик — каза Тег.
Смехът ѝ избухна спонтанно — висок и почти груб:
— Не, башар! Разчитаме на стария.
— В наркоман ли ще ме превърнете?
— Имаш право на избор, също като останалите, които ни служат — смърт или подчинение.
— Да, наистина стара възможност — съгласи се той.
Каква ли непосредствена заплаха бе избрала почитаемата мама от арсенала си? Не долавяше сигнал за предстоящо насилие. Точно обратно — придобитото наскоро двойно зрение му показваше разхвърляни отблясъци с изключително чувствени обертонове. Дали не бяха решили, че могат да го превърнат във Впечатък?
Тя му се усмихна с вече познатото изражение на студенина и безразличие.
— Музафар, мислиш ли, че ще ни служи както трябва?
— Вярвам, че ще го направи, почитаема мама.
Тег потръпна. И в двамата бе заложено нещо зло и пагубно. Не се съобразяваха с никакви морални принципи, а именно моралът бе моделирал собственото му поведение. Поуспокои се, когато си припомни, че никой от тях не знае за странната промяна, ускорила неимоверно реакциите му.