Одрейди се върна от заседателната зала и застана до Тараза.
— Донесенията от Гамму страшно ме безпокоят — рече старшата майка. — Научи ли нещо ново?
— Не. Явно там хаосът продължава.
— Дар, кажи ми, какво трябва да предприемем според теб.
— Продължавам да си повтарям думите на Тирана към Ченои: „В Бене Гесерит са толкова близо до онова, което следва да направят, но същевременно и толкова далече.“
Тараза посочи към откритата пустиня отвъд каната на музейния град:
— Той е още там, Дар. Сигурна съм — обърна лицето си към Одрейди. — И Шийена му говори.
— Колко много лъжи са казани от него…
— Но не излъга за собственото си въплъщение. Припомни си думите му: „Всяка наследила ме частица ще отнесе със себе си малко от моето съзнание, скрито в изгубените и безпомощни перлички, които тръгнаха от мен, за да скитат слепешком из пясъците, потънали в безкраен сън.“
— Много разчиташ на вярата си в силата на неговите бленувания — отбеляза Одрейди.
— Длъжни сме да възстановим изцяло всичко, замислено и започнато от Тирана! До последното зрънце!
Другата света майка въздъхна, но не каза нито дума.
— Не подценявай силата на една идея — продължи Тараза. — Атреидите винаги са управлявали като философи. А философията е опасна във всички времена, защото спомага за раждането на нови идеи.
Одрейди все тъй мълчеше.
— Дар, червеят носи нещата в себе си! Непокътнати са силите, приведени някога в движение от него. и той продължава да ги владее.
— Тар, мен ли се опитваш да убедиш, или някой друг?
— Не те убеждавам, а те наказвам, Дар. Също както Тиранът, който продължава да наказва всинца ни.
— Защото не сме това. което трябва да бъдем ли? Ах-х! Ето, Шийена идва с останалите.
— Дар, единственото важно нещо е езикът на червея.
— Щом го казваш ти, старша майко.
Тараза погледна ядно към Одрейди, но тя в същия миг тръгна напред, за да поздрави новодошлите. Мрачното настроение на по-младата сестра бе ясно забележимо.
Присъствието на Шийена възстанови донякъде душевното им равновесие. Малката жена Шийена, винаги нащрек, сякаш внушаваше усещане за успешен край. Великолепен природен материал. Предишната вечер тя бе танцувала в огромната зала на музея на фона на гоблен — екзотичен танц на не по-малко екзотичния заден план на изработеното от нишки на подправката платно, пресъздаващо пустиня и червеи. Момичето изглеждаше едва ли не като част от гоблена — фигурката ѝ изпъкваше пред стилизираната картина на дюните, и майсторски предадените подробности по телата на профучаващи покрай тях чудовища. Тараза си спомняше как тъмната коса на Шийена политаше встрани при всяко нейно движение, описвайки неясно очертана дъга при многобройните завъртания в танца. Идващото отстрани осветление подчертаваше червеникавите отблясъци на косата ѝ. Очите бяха затворени, но лицето не изразяваше покой. За обхваналото я вълнение свидетелстваше недвусмислено страстната линия на широката ѝ уста, потрепването на ноздрите, рязко издадената напред брадичка… Движенията ѝ говореха за душевна изтънченост на контрастния фон на младостта.
В танца е скрит езикът и — бе помислила Тараза.
Одрейди се оказа права. Ще го научим, докато го съзерцаваме.
Днес сутринта Уаф, изглежда, отново се бе уединил в себе си. Трудно бе да се каже дали очите му гледаха навън, или бяха обърнати към вътрешния му мир.
С Уаф беше Тулушан — мургав хубавец от Ракис, избран като представител на жречеството за „святото събитие“. Тараза го видя на снощното изпълнение на танца и веднага ѝ направи необичайно впечатление фактът, че на Тулушан май никога не му се налага да казва „но“, защото тази думичка присъстваше във всичко, изречено от него. Безупречен бюрократ. С право очакваше да стигне далеч, ала надеждите му скоро щяха да се натъкнат на неочаквано голяма изненада. Тя не изпитваше никакво съчувствие към него, знаейки какво му предстои. Тулушан беше младок с мекушав характер и прекалено размити критерии, за да му се гласува доверието, което беше необходимо за висотата на подобен пост. Впрочем нищо чудно и да не беше толкова елементарен колкото изглеждаше.
Уаф отмина встрани в градината, като остави Одрейди и Шийена със спътника си.