— Виждаме недвусмислени признаци за същото. Ето една от причините да сме тук, на Ракис.
— Ще дойдат ли и те?
— Боя се, че ще го направят. Стремят се да установят контрол върху ядрото на старата Империя, а на нас гледат като на лесна плячка.
— Не се ли страхувате, че могат да ви победят?
— Просто не могат, Шийена. Бъди сигурна. Но не те ни трябват.
— Как да го разбирам?
Гласът на момичето бе последван от реакцията на Тараза, буквално шокирана от думите на Одрейди. Докъде се простираха подозренията ѝ ? В следващия момент схвана смисъла на казаното, но не беше сигурна, дали урокът е по силите и на младата ѝ възпитаничка.
— Шийена, сърцевината е в неподвижно състояние. От хиляди години сме в почти пълен застой. Животът и движението са „ей-там“, при хората от Разпръскването, които се съпротивляват на курвите. Длъжни сме с цената на всичко не само да съхраним, но и да засилим съпротивата им.
Шумът на наближаващи топтери я извади от света на спомените. М.В.Н. пристигаха от Кийн. Все още обаче не се намираха в непосредствена близост, тъй като звуците проникваха доста надалеч в чистия въздух.
Трябваше да признае, че подходът на Одрейди като преподавател и педагог бе наистина добър. Помисли го, докато оглеждаше небосклона, търсейки първия топтер. Очевидно летяха ниско и идваха откъм другата страна на сградата. Подстъпът им бе погрешен, но по всяка вероятност се бяха отклонили с М.В.Н. за кратък оглед на руините от стената на Тирана. Много хора не скриваха любопитството си към местата, където светата майка Одрейди бе открила съкровището с подправката.
Шийена, Одрейди, Уаф и Тулушан се върнаха в голямата зала за срещи. Те също бяха чули шума на топтерите. Момичето бе нетърпеливо да демонстрира властта си над червеите. Тараза продължаваше да се колебае. Нещо в звука на наближаващите топтери подсказваше затруднено движение. Дали бяха претоварени? Много ли наблюдатели пристигаха с тях?
Първият летателен апарат рязко се въздигна над покривната надстройка и тя видя бронираната кабина на пилота. Долови измяната още преди първият лъч да припламне от машината и да среже двата ѝ крака под коленете. Строполи се тежко върху някакво дърво, засадено в кашпа. Краката ѝ бяха напълно отделени от тялото. Втори лъч се стрелна към нея, поразявайки я косо в хълбока. Топтерът прелетя над главата ѝ с внезапен рев на бустерните двигатели и направи вираж вляво.
Тараза се вкопчи в дървото, като отпрати встрани изгарящата болка. Успя да прекъсне по-голямата част от кръвотечението. Да, болката беше почти непоносима, но все пак малко по-слаба от агонията при теста с подправката, спомни си тя. Мисълта ѝ помогна донякъде, макар да знаеше, че е обречена. Чу викове и много звуци, свидетелстващи за насилие из цялата музейна сграда.
Спечелих! — помисли старшата майка.
Одрейди излетя от надстройката и след миг се приведе над нея. Не размениха нито дума, но по-младата показа, че е разбрала всичко, като доближи челото си до слепоочието на другата. Движението ѝ беше дошло от древността подсещане, възприето в Бене Гесерит. Тараза започна да прелива в Одрейди целия си живот — Другите Памети, надеждите, страховете… Всичко и докрай.
Една от двете все още можеше да се спаси.
Шийена наблюдаваше от надстройката, където ѝ бе наредено да чака. Тя много добре разбираше какво става отвън, в градината върху покрива. Там сега се разиграваше върховната мистерия на Бене Гесерит и всяка послушница знаеше за нея.
Уаф и Тулушан, излезли от залата в самото начало на атаката, не се завръщаха.
Момичето потръпна от лошо предчувствие.
Одрейди рязко се изправи и притича обратно в покривната надстройка. Бясна ярост струеше от очите и цялото ѝ лице, но движенията ѝ бяха подчертано целенасочени. Подскачайки нагоре, тя засъбира светоглобуси. като ги държеше за захранващите проводници. Тикна няколко наръча в ръцете на Шийена и девойката почувства как тялото ѝ олеква благодарение на техните суспенсорни полета. Наставничката ѝ повлече след себе си още светещи кълба и забърза вън от обстрелното поле на нападателите към тесния край на залата, където на стената се виждаше решетка — тя очевидно бе нейната цел. Шийена ѝ помогна да я повдигне от жлебовете: зейна дълбока шахта-въздуховод. На светлината на бледожълтите снопове се мержелееха груби вътрешни стени.
— Когато кълбата са близо до теб, полето им е с максимален ефект — обясни Одрейди. — Отдалечиш ли ги от себе си, започваш да се спускаш надолу. Тръгвай.
Шийена стисна шнуровете в потната си ръка и отскочи над перваза на отвора в стената. Почувства, че пада и страхливо придърпа кълбата по-близо до себе си. Идващата отгоре светлина ѝ показа, че Одрейди я следва. На дъното излязоха в помпено помещение; шепотът на голям брой вентилатори тук беше фон за звуците на погром и насилие, идващи отвън.