— Трябва да стигнем до не-стаята, а оттам до пустинята — каза Одрейди. — Залите на всички машинни системи са свързани помежду си, така че има откъде да се мине.
— Тя мъртва ли е? — прошепна Шийена.
— Да.
— Горката старша майка.
— Шийена, сега аз съм старшата майка. Поне временно. — Ослуша се и посочи нагоре: — Нападението на курвите продължава. Трябва да бързаме.
Кои са тези живи, чийто е светът?
От тъмното посегнахме към бяла топлина.
Тя беше вятърът, поел ме в своя път —
далеч от утрото, умирах в тяло на жена.
Презрял плътта, човек духа познава
и с грейналото слово всичко засилва.
Съвсем малко осъзната решителност беше нужна на Тег, за да се превърне отново в опустошителен смерч. Бе съумял да вникне най-сетне в самата същност на заплахата, идваща от почитаемите мами. Разбулването на истината намери мястото си във все още неясните контури на изискванията към него, произтичащи от новото му съзнание на ментат, което се движеше с непрестанно повишаваща се скорост.
Чудовищната опасност му наложи да вземе подобаващи контрамерки. Отвсякъде плисна кръв и продължи да го облива, докато той обикаляше из сградата на главната квартира, оставяйки мъртъв след себе си всеки срещнат.
Преподавателите в Бене Гесерит го бяха научили, че основният проблем във вселената на човешките същества се заключава в подходящия контрол върху създаването на потомство. Продължаваше смъртоносното претърсване на сградата, заслушан в гласа на първия си учител: „Можеш да го възприемеш и като сексуален подход, но според нас за предпочитане е един по-общ термин — създаване на потомство. Той притежава множество страни и разклонения и очевидно безгранична енергия. Чувството, наричано «любов», е само един от по-незначителните му аспекти.“
Премаза гърлото на някакъв мъж, изпречил се на пътя му, и най-после намери контролната зала на защитните системи. Тук бе останал само един човек, седнал пред контролното табло; дясната му ръка вече почти бе натиснала червения бутон…
С разсичаща длан Тег едва не го обезглави. Тялото му се строполи назад със забавено движение, а от зейналото гърло избликна кръв.
Сестринството с пълно право ги нарича курви! Човешкият род можеше да бъде тласнат и завлечен къде ли не с умело манипулиране на огромната енергия, движеща размножителния процес. Хората щяха да бъдат подтиквани към дела, които никой не би приел за възможни. Един от преподавателите му бе казал в прав текст: „За тази енергия задължително трябва да се намери отдушник. Затвориш ли я, става чудовищно опасна. Пренасочи я и тя ще помете всичко по пътя си. Ето я върховната тайна на религиите.“
Когато излезе от сградата, башарът осъзна, че е оставил повече от петдесет мъртви тела след себе си. Последната жертва беше войник в маскировъчна униформа, застанал пред отворената врата на входа; той, за лош късмет, тъкмо влизаше…
Докато тичаше покрай привидно неподвижни хора и превозни средства, Тег върна обратно лентата на съзнанието си. Запита се дали би могъл да намери утешение във факта, че последното изражение по лицето на старата почитаема мама, все още жива, бе на истинска изненада? Би ли могъл да се поздрави с равносметката, че Музафар никога вече няма да види своето дърво-дом?
За човек, подготвен в Бене Гесерит, бе съвсем лесно да осъзнае принудата, накарала го да извърши всичко само за няколко удара на сърцето. Познаваше миналото си. В старата Империя имаше много райски планети, още повече бяха те за онези, поели с Разпръскването. Изглежда хората винаги са обичали да се захващат с глупави експерименти. Тамошните люде просто се чудеха с какво да запълват времето си, прекарвано предимно в безделие. Един бърз, но значителен по обем анализ показваше, че основната причина е благоприятният климат на планетите. Той осъзнаваше вредността на подобна предпоставка, която позволяваше твърде лесното освобождаване на сексуална енергия от страна на тамошните обитатели. Дайте възможност на мисионерите на Раздвоения Бог или на друга идея, принадлежаща към някое вероизповедание, да проникнат в места с райски климат, и жестокият конфликт е повече от сигурен.
„В Сестринството го знаем — бе посочил един от преподавателите му. — Защото нашата Мисионария Протектива неведнъж е действала като възпламенител.“