— Не, докато ти ми сервираш.
В изречената истина имаше и малко лъжа, тъй като двойното му зрение бе вече сигнализирало, че храната е безопасна.
Келнерът се обърна, очевидно доволен.
— Един момент — каза Тег.
— Какво ще обичате, господине?
— Мъжът на централната маса от редовните клиенти ли е?
— Професор Делней ли? О, да, господине.
— Делней, казваш…
— Той е професор по бойни изкуства. Както и по история на същите.
— Знам. Когато стигнем до десерта, моля те да го попиташ дали ще му бъде приятно да седне при мен.
— Да му кажа ли кой сте, господине?
— Не мислиш ли, че вече знае?
— Изглежда вероятно, но все пак…
— Предпазливостта не вреди никому — заяви Тег. — Хайде, време е за храната.
Интересът на Делней бе събуден много преди келнерът да му предаде поканата. Първите думи на професора, когато зае мястото срещу башара, бяха:
— Днес присъствах на най-забележителното гастрономическо изпълнение в моя живот. Убеден ли сте, че ще можете да изядете и десерта?
— Поне още два или три.
— Поразително!
Тег опита пълна лъжичка от подсладеното с мед блюдо. Преглътна и рече:
— Заведението е истинско съкровище.
Пазя го в строга тайна — кимна Делней. — С изключение на неколцина близки приятели, разбира се. На какво дължа честта?
— Случвало ли ви се е някога да бъдете… хм, как да го кажа, набелязан от почитаема мама?
— О, същинска погибел, не! Не съм достатъчно важна личност за тях.
— Делней, надявам се, че мога да поискам от теб да рискуваш живота си.
— По какъв начин?
Нито следа от колебание. Силно обнадеждаващо.
— В Исаи има място, където се събират мои стари войници. Искам да отида там и да видя колкото е възможно повече.
— Как ще минете униформен по улиците?
— Уреди въпроса по свой избор.
Професорът допря палец до долната си устна и се облегна назад, за да огледа по-добре Тег, преди да заяви:
— Знаете, че не сте личност, която лесно може да се дегизира… Все пак, струва ми се, има начин. Но ме е страх дали ще ви се понрави. — Той едва-едва се усмихна.
— Какво си намислил?
— Тук-там подплънки и някои други промени. Ще ви направим да изглеждате като надзирател на борданос. Разбира се. ще воните на канализация. И трябва да се преструвате, че не го забелязвате.
— Кое те кара да мислиш, че планът ще успее?
— Ами, довечера ще има буря, която ще продължи и през нощта. Така е по това време на годината. Необходима влага за реколтата на открито. Както и за напълване на резервоарите за подгряваните обработваеми площи, което — предполагам — също знаете.
— Не разбрах какво точно си замислил, но тръгваме, след като хапна още един конфитюр — каза Тег.
— Мястото, където се приютяваме по време на буря, ще ви хареса — успокои го Делней. — Сигурно съм луд, щом го правя, но собственикът е категоричен, че в противен случай кракът ми няма да стъпи повече тук.
Час след смрачаване професорът го отведе на мястото на срещата. Облеченият в кожени дрехи башар, преструващ се на куц, бе принуден да си послужи с голяма част от способностите си на ментат, за да понася уханията, които се разнасяха от самия него. Приятелите на Делней го бяха оплескали с канални нечистотии, след което ги поотмиха с маркуч. Но последвалото подсушаване с въздух под налягане върна обратно почти всички благоухания, които се съдържат в отточните води.
От локалния пост с дистанционно отчитане на метеорологичната обстановка, намиращ се до вратата на избраното за срещата място, Тег разбра, че през изминалия час температурата на открито се е понижила с петнайсет градуса. Делней мина пред него и бързо се вмъкна в очевидно препълненото помещение, от което се разнасяше силен шум и звън на чаши. Башарът спря, за да огледа метеорологичния пост. Ветромерът отбелязваше трийсет прищраквания от силните пориви. Барометърът показваше ниско налягане. Погледна и надписа над поста: „В услуга на нашите клиенти.“
И в услуга на бара, по всяка вероятност. Взелите най-после решение да си тръгнат можеха да се осведомят за показанията на приборите и да останат при топлината и дружеската атмосфера, която рискуваха да напуснат.
В голямо огнище с широк кът за сядане около него гореше истински огън от благоуханни дърва.
Делней се върна при Тег и сбърчи нос от препоръчаните от самия него аромати; поведе го и двамата заобиколиха тълпата, за да влязат в задна стая, а оттам — в баня за лично ползване. Почистената и изгладена башарска униформа бе преметната върху облегалката на един стол.
— Ще ме намерите в къта около огнището, когато излезете — каза професорът.