Вкарай ги вътре и ги дръж там с всички средства, срещу които те не възразяват.
Съдържателите на заведението щяха да застанат в строя с почитаемите мами, без да се двоумят нито миг. Той остави чашата си и извика:
— Мога ли да помоля всички да ме изслушат внимателно?
Настана пълна тишина.
Дори обслужващият персонал преустанови дейността си.
— Неколцина да отидат на стража до вратата. Никой да не влиза или излиза, докато не дам заповед. И при задните врати също, ако обичате.
След като разпорежданията му бяха изпълнени, Тег заоглежда внимателно присъстващите в помещението, за да подбере хората, на които можеше да се довери в най-голяма степен, разчитайки на двойното си зрение и стария военен опит. Вече си бе изяснил какво предстои да бъде направено. С периферията на новото си съзнание виждаше намиращите се някъде отвън Бурзмали, Лусила и Дънкан, които очакваха необходимите действия от негова страна.
— Предполагам, че не след много време ще бъдете въоръжени…
— Дойдохме подготвени, башар! — извика някой от присъстващите.
Тег долови в думите му не само гласа на изпитото, но и адреналиновия камшик, ценен високо от подобни люде.
— Ще завземем един не-кораб — каза той.
Всички се смълчаха. Нито едно от творенията на цивилизацията не беше охранявано по-строго. Тези кораби се приземяваха на специални писти или на други внимателно подбирани терени, а после отлитаха. По цялата им бронирана повърхност стърчаха оръжия. Екипажите им се намираха в непрекъсната бойна готовност на подходящи за целта места. Може би щяха да успеят единствено с някаква военна хитрост: директният щурм не им обещаваше нищо добро. Но Тег, пришпорен сега от нуждата и от неистовите си атреидски гени, бе придобил нови усещания, които доскоро съзнанието му не познаваше. Виждаше разположението на не-корабите, кацнали или намиращи се в орбита около Гамму. Пред вътрешния му взор те проблясваха като искрящи точици. свързани една с друга, а двойното зрение му помагаше да се ориентира в лабиринта на бойната обстановка.
Ох, как не ми се тръгва — помисли той.
Но не можеше ла отрече, че събираното цял живот сега го подтикваше към незабавни действия.
— За да бъда по-точен, ще завземем не-кораб от Разпръскването. Разполагат с някои от най-добрите образци. Ти, и ти, и ти — Тег посочи неколцина от вече подбраните. — Оставате тук и не пускате никой да излезе или да установи връзка с неприсъстващи в заведението. Мисля, че ще ви нападнат. Дръжте се докрай. Другите да се въоръжат. Тръгваме.
Справедливост ли? Справедливост не се иска. Ние създаваме собствена справедливост. Създаваме я тук, на Аракис: победи или умри. Да не питаме за справедливост, докато имаме оръжие в ръцете си и сме в състояние да го използвали;
Не-корабът пристигна с нисък полет над ракианските пясъци. Преминаването му вдигна вихрушки от прах, които продължиха да се носят насам-натам, докато той се приземи със силно хрущене, нарушило покоя на дюните. Сребристожълтото слънце потъваше отвъд хоризонта, все още разлюлян от дяволската жега на дългия зноен ден. Не-корабът се установи на място — блестящо стоманено кълбо, видимо за сетивата, но скрито както за всеки отправен в бъдното поглед, така и за приборите с далечен обхват на действие. Двойното зрение увери Тег, че чужди очи не са забелязали пристигането му.
— До не повече от десет минути искам да излязат блиндираните топтери и коли — разпореди се той.
Хората зад него веднага се заловиха да изпълнят заповедта.
— Башар, сигурен ли сте, че са тук?
Гласът беше на доверен офицер от Гамму, чието настроение вече не се определяше от възпоменанията за трепетите на младостта. Бе видял смъртта на множество стари приятели. Подобно на повечето от оцелелите, и той бе напуснал семейството си, без да знае нищо за съдбата на своите близки. В гласа му прозвуча горчива нотка, сякаш правеше опит да убеди себе си, че е вкаран с измама в рискованото начинание.
— Скоро ще бъдат — отвърна Тег. — Ще пристигнат, яхнали червей.
— Откъде знаете?
— Всичко е уредено предварително.
Той затвори очи. Нямаше защо да наблюдава дейността на хората около себе си. Тукашната обстановка с нищо не се различаваше от многобройните командни пунктове, в които се бе намирал: овална зала с прибори и следящ ги персонал, а до тях офицери, които очакваха заповедите му.