— Откъде ще дойдат? — попита някой.
— Погледни скалите на север от нас. Видя ли ги добре? Някога бяха много високи. Наричаха ги Ветрокапан. Там имаше сийч на свободните, който сега е малко по-голям от обикновена пещера. В него живеят неколцина заселници от Ракис.
— Свободни — пошепна някой. — О, богове! Искам да видя пристигащия червей. Никога не съм помислял, че е възможно…
— Още една от неочакваните ви спогодби, така ли? — попита офицерът с горчивата нотка в гласа си, която сега се бе засилила.
Какво ли ще каже, ако разкрия новите си възможности! — помисли Тег. — Може би предполага, че преследвам цели, които няма да издържат натиска на по-внимателна преценка. И ще се окаже прав. Той явно се намира на прага на прозрение. Ще запази ли лоялността си, ако пелената падне от очите му!
Поклати глава с жест на отрицание. Офицерът нямаше почти никакъв шанс. Впрочем пред никого от тях не се откриваше нещо повече от възможността да се бият и да умрат.
Внезапно бе овладян от мисълта, че спогодбите за уреждане на конфликти предполагат въвеждане в заблуда на големи маси от хора. Колко лесно беше да застанеш на позицията на почитаемите мами!
Тор!
Превързването на очите не беше толкова трудно колкото предполагаха някои. Повечето хора искат да бъдат водени. Онзи офицер също го искаше. Силни стадни инстинкти (или пък мощни извънсъзнателни стимули) бяха причината. Когато започнеш да разбираш с каква лекота те манипулират, естествената ти реакция е да потърсиш изкупителни жертви. Да, офицерът търсеше изкупителна жертва; сега.
— Бурзмали настоява да ви види — обади се някой вляво от Тег.
— Още не.
Можеше да почака. Съвсем скоро щеше да започне първият му ден на командващ. Междувременно в момента той отвличаше вниманието. По-късно щеше да има достатъчно време, за да се доближи опасно до ролята на изкупителна жертва.
С каква лекота се набелязваха такива жертви и с каква лекота биваха приемани! Беше особено типично за случаите, когато единствената алтернатива е да видиш себе си като виновник или глупец; или пък и двете заедно. Искаше да каже на заобиколилите го: „Внимавайте за превръзката на очите си! Така ще разберете истинските ни намерения!“
Офицерът за свръзка вляво от него каза:
— Онази света майка сега е с Бурзмали. Тя също настоява да влезе и да ви види.
— Кажи на башара да се върне при Дънкан и да остане там — нареди Тег. — И да провери дали Мурбела не представлява опасност. Лусила може да влезе.
Трябваше — помисли той.
Подозренията на Впечатката за настъпилите в него промени продължаваха да се засилват. Една света майка не можеше да не долови разликата.
Лусила буквално влетя; силно шумящите ѝ дрехи подчертаваха обзелото я вълнение. Беше ядосана, но умело го прикриваше.
— Майлс, настоявам да ми обясниш!
Добре започна — помисли Тег и попита:
— Какво точно?
— Защо не влязохме в…
— Защото почитаемите мами и тлейлаксианските им приятелчета от Разпръскването държат в ръцете си повечето от централните възли на Ракис.
— Как… Откъде…
— Убиха Тараза, ако не знаеш.
Думите му я накараха да замълчи, но не за дълго:
— Майлс, настоявам да ми кажеш…
— Не разполагаме с много време — прекъсна я той. — При следващото си преминаване спътникът ще ни засече.
— Ами защитниците…
— Те са не по-малко уязвими от всяка защитна система, оставена в неподвижно състояние. Семействата им са тук, долу. Отведи ги и ще установиш ефективен контрол върху тези сили.
— Но защо трябва да сме отвън и да…
— За да приберете Одрейди и момичето с нея. Да, също и червея, с който идват.
— За какво ни е пък този…
— Одрейди ще каже какво трябва да се направи. Нали знаеш, че сега тя е вашата старша света майка.
— Значи отпращаш ни…
— Сами се отпращате! Аз оставам тук с хората си, за да не могат онези да се досетят какво е станало. Отвличане на вниманието.
В командния пункт настъпи заредена с безброй въпроси тишина.
Отвличане на вниманието — помисли Тег. — Колко е неправдоподобно!
Замисленият от него отпор щеше да предизвика истерия сред почитаемите мами, особено след като те бяха накарани да повярват, че гола̀та е тук. Не само щяха да контраатакуват, но в последна сметка — да прибягнат към процедурата на пълно обезплодяване. По-голямата част от Ракис щеше да бъде превърната в овъглени руини. Вероятността за оцеляване на хора, червеи или пясъчни твари бе съвсем незначителна.