Когато Одрейди влезе в командния пункт, дишането ѝ още не се беше успокоило и от нея се излъчваше миризмата на пустинята — смесица от меланж, нагорещен кремък и човешка пот. Тег седеше на стола привидно отпуснат. Очите му бяха затворени.
Одрейди помисли, че е заловила башара в непривичната за него поза на покой и печално изражение на лицето. Когато отвори очите си, тя веднага видя промяната, за която Лусила бе загатнала с някакво неясно промърморено предупреждение. Какво бе станало с баща ѝ ? Брадичката му беше леко вирната нагоре в обичайния за него начин на наблюдение. Тясното му лице с паяжината от белези на възрастта не бе изгубило нищо от живото си и както винаги внимателно изражение. Дългият и фин нос, типичен за династиите Корино и Атреидес, се бе удължил леко с напредването на годините. Сивата му коса обаче бе останала непокътната, а леко изпъкналото чело неизменно привличаше погледа на наблюдаващия го…
За да види после очите му!
— Как разбра къде да ни посрещнеш? — попита Одрейди. — Нямахме никаква представа за посоката, в която ни носи червеят.
— В тази част на пустинята са останали малко необитаеми места — отвърна той. — Избор на хазартно играещия. Тукашното изглеждаше подходящо.
Избор на хазартно играещия!
Бе чувала тази ментатска фраза, но никога досега не бе разбирала смисъла ѝ.
Тег се надигна от стола.
— Вземи не-кораба и отивай на най-добре познатото ти място.
В Дома на Ордена ли?
За малко да го изрече гласно, ала я спря мисълта за другите присъстващи — чудатите воини, събрани от нейния баща. Кои бяха те всъщност? Беглото обяснение на Лусила не я задоволи.
— Внесохме известна промяна в проекта на Тараза — каза Тег. — Гола̀та няма да остане. Трябва да дойде с теб.
Тя разбра. Новите способности и умения на Дънкан Айдахо щяха да бъдат използвани за насрещен удар по курвите. Момчето бе престанало да бъде само примамка за разрушаването на Ракис.
— Разбира се, няма да може да напуска прикритието на не-кораба — добави Тег.
Одрейди потвърди с кимване. Дънкан не бе защитен от претърсващи, способни да погледнат в бъдното… Като щурманите на Сдружението например.
— Башар! — обади се офицерът за свръзка. — Улових пиукане на засякъл ни спътник!
— Е, хайде, мармоти13! — извика Тег. — Всички навън! Да влезе Бурзмали!
Откъм задната част на командния пункт се отвори люк. Повиканият се вмъкна през него и започна:
— Башар, какво ще…
— Нямаме никакво време! Поемай нещата!
Посочи стола на командира и махна с ръка към мъжа да го заеме:
— Одрейди ще ти обясни къде отивате.
С импулсивно движение, в което вложи и мъничка доза наказание, той сграбчи лявата ѝ ръка, наведе се към нея и я целуна по бузата.
— Дъще, направи това, което трябва. Много скоро червеят в товарния отсек ще се окаже единствен в цялата ни вселена.
Одрейди разбра всичко — Тег познаваше в подробности целия план на Тараза и възнамеряваше да изпълни докрай заповедите на своята старша майка.
„Направя това, което трябва!“
Повече думи не бяха нужни.
В случая не става дума за ново състояние на материята, а за едно наскоро установено взаимоотношение между нея и съзнанието, което дава възможност за по-пълно вникване в същността на пророчеството. Оракулът създава и оформя представата за вътрешен свят, осигуряващ възможности за проява на неразбираеми сили. Не се изисква дори осъзнаването им, преди те да бъдат използвани за придаване на някаква форма в света на физическите тела. При обработката на метали някогашните майстори не е трябвало да познават сложните връзки на молекулярно и още по-ниско ниво в стоманата, бронза, медта, златото и калая… Те просто са измислили мистични описания на ставащото в топилните пещи, без да престанат да разпалват огнищата и да размахват чуковете си.
Някогашната огромна сграда, в която Сестринството бе засекретило Дома на Ордена, Архивната служба и висшите членове на върховното ръководство, не беше обикновен източник на шумове и звуци през нощта. По-скоро те наподобяваха сигнали. В прекараните тук дълги години Одрейди се бе научила да ги разпознава и тълкува. Ето, специфичното напрегнато прискърцване идваше от дървото на подова греда, която не е била подменяна почти осемстотин години. Тя сякаш простенваше, свивайки се през нощта.
Спомените от паметта на Тараза разшириха още повече обхвата на разчитаните сигнали, макар тези спомени да бяха доста разпокъсани заради последните събития. През нощта Одрейди, пренесла се в предишния работен кабинет на старшата света майка, използваше малкото си свободно време, за да обедини всичко в себе си.
13
Мармот — едър гризач, разпространен най-вече в Северна Америка и отличаващ се със смел и войнствен нрав. — Б. пр.