Дар и Тар, най-после събрани в едно.
Не ѝ беше трудно да познае кому принадлежи този коментар.
Общуването с Другите Памети налагаше едновременно присъствие на няколко равнища, някои от които разположени много дълбоко; Тараза обаче оставаше близо до повърхността. Одрейди взе решение да потъне в опита на големия брой същества в себе си. След малко разпозна едно от собствените си дишащи аз, което настояваше за определена дистанция и резервираност, докато другите искаха от нея да се гмурне във всепоглъщащите картини на видяното някога в пълен комплект с мирисите, докосванията и емоциите, защото всички оригинали бяха запазени непокътнати в съзнанието ѝ.
Сънуването на нечии сънища нарушава душевното равновесие.
Отново Тараза.
Същата, която се бе впуснала в много опасна игра с бъдещето на цялото Сестринство, оставено като залог! Колко внимателно бе разположила във времето информацията (предназначена за курвите), че тлейлаксианците са заложили в гола̀та нови и опасни умения. Нападението на кийпа на Гамму бе потвърдило, че изтеклите сведения са стигнали до местоназначението си. Бруталната атака обаче беше достатъчно предупреждение и за старшата майка. Колкото до оранжевооките, те трябваше да бъдат сигурни, че са събрали необходимите сили за пълното унищожаване на Гамму, и то само заради премахването на един гола̀.
Страшно много неща зависеха от Тег.
Тя го видя в Другите Памети като собствения си баща, когото никога не е познавала истински.
Не го разбрах и в самия край.
По-нататъшното задълбаване в спомените не ѝ се отразяваше добре, но не можеше да се освободи от силата на примамващия я резервоар на познание.
Припомни си думите на Тирана: „Страховитото пространство на моето минало! Отговорите се вдигат изведнъж като подплашено ято, което затъмнява небосклона на спомените, от които не мога да избягам.“
Одрейди се почувства като плувец, стремящ се да остане непосредствено под повърхността на водата.
По всяка вероятност друга ще заеме мястото ми. Дори може да ме нахокат.
Белонда сигурно бе решила да не дава с лекота съгласието си за новата главнокомандваща. Няма значение. Оцеляването на Сестринството бе главното, което засягаше и последната от светите майки.
Изплува от Другите Спомени и прекоси с поглед стаята до притъмнената ниша, където бюстът на жена се очертаваше смътно в слабите отблясъци на светоглобусите. Бюстът бе размит от сенките, но Одрейди помнеше добре лицето на Квинтиниус Виолет Ченои, символизираща пазителя на Дома на Ордена.
„Единствено заради Божията милост…“
Всяка сестра, издържала на агонията при изпитанието с подправката (което не бе изпълнено от Ченои), казваше или мислеше същото, но в действителност какъв беше смисълът му? Внимателният подбор при размножителния процес и правилната подготовка осигуряваха достатъчен брой успешно преминали теста свети майки. Каква бе тук ролята на Божията ръка? Бог със сигурност не беше и червеят, който донесоха от Ракис. Дали присъствието на Бога се долавяше единствено в успехите на Сестринството?
Ставам плячка на лицемерието на собствената ми Мисионария Протектива!
Добре знаеше за безбройните случаи, когато подобни мисли и въпроси са били изричани в същата тази стая. Безрезултатно! И все още не можеше да принуди себе си да извади от нишата бюста-пазител, почивал там толкова дълго.
Не съм суеверна. Не съм и натрапчива личност. Въпрос на традиция. Подобни неща имат стойност, която добре познаваме.
И съм сигурна, че мой бюст никога няма да бъде почитан толкова много.
Замисли се за Уаф и лицетанцьорите му, които загинаха с Майлс Тег при жестокото унищожение на Ракис. Не биваше да се връща към кървавата война на изтощение, поразила обитателите на старата Империя. По-добре беше да мисли за силите на възмездие, които постоянно нарастваха в отговор на безогледното насилие, упражнявано от почитаемите мами.
Тег знаеше!
Приключилата наскоро сесия на Съвета умори присъствашите, които така и не стигнаха до окончателни решения и изводи. Одрейди се почувства щастлива, когато успя да насочи вниманието им към няколко съществени въпроса, важни за всички.
Наказанията ги занимаваха известно време. Историческите прецеденти, извадени от архивни анализи, придобиха плът в задоволителна форма. Групичките, които се бяха съюзили с почитаемите мами, сега никак не бяха за завиждане.