Майлс, знаели сме го, но просто никога не сме заставали лице в лице с проблема. Следващите няколко поколения ще трябва да подложат на дълбоко преосмисляне всичките ни Други Памети.
Вече не можеха да се доверяват на систематизираните постоянни бази с данни.
„Ако унищожите повечето копия, времето ще се погрижи за останалото.“
Ой, с какъв гняв посрещна Архивната служба многозначителната отсъда на башара!
„В по-голямата си част писането на история е процес на целенасочено отклоняване. В повечето исторически записи вниманието се пренасочва от скритите намерения и въздействия към регистрирането на събития.“
Ето кое бе засегнало светата майка Белонда. Тя продължаваше по принцип да държи на своето, макар че се съгласи донякъде да отстъпи: „Малкото исторически записи, които се измъкват невредими от ограничителния процес, изчезват в небитието поради очевидни други процеси.“
А Тег бе посочил някои от процесите: „Унищожаването на възможно най-голям брой копия, преиначаване на записаните с прекомерна прозрачност събития в смехотворни случки, пренебрегването им в образователните центрове, липсата на възможност да бъдат цитирани на друго място, а в определени случаи — премахване на авторите.“
Без да бъде споменат способът на изкупителната жертва, довел до смъртта на не един и двама приносители на лоши новини — помисли Одрейди, спомнила си за някакъв древен владетел, който винаги държал под ръка жезъл-пика за незабавно умъртвяване на подобни вестоносци.
„Разполагаме с богата информационна база, на която да се опрем за по-пълното разбиране на миналото си — бе изтъкнала тя. — Винаги сме знаели, че при конфликт се залага на решимостта на онзи, който държи в ръцете си богатството или неговата равнозначност.“
Може и да не беше от ранга на истинската „достойна и благородна цел“, но засега вършеше работа.
Пропускам основния въпрос.
Нещо трябваше да бъде направено за Дънкан Айдахо и всички го знаеха.
Одрейди въздъхна, повика топтер и се приготви за краткото пътуване до не-кораба.
Когато влезе в принудителния затвор на Дънкан, тя помисли, че поне мястото е удобно. Жилището бе на командира, доскорошен негов обитател беше и баща ѝ. Все още имаше следи от присъствието му тук — малък холостатен проектор, показващ изглед от дома му в Лернаус с достолепната стара къща, ширналата се ливада, реката.. Тег бе оставил на малка масичка до леглото шевния си несесер, използван във военновременна обстановка.
Дънкан, взрян в изображението на холостата, се бе свил в стол с платнена седалка. Погледна апатично нагоре към влязлата света майка.
— Значи го оставихте да умре там, така ли? — запита той.
— Направихме това, което трябваше — отвърна Одрейди. — Изпълних заповедите му.
— Знам защо си тук — рече Айдахо. — Но няма да ме накараш да променя решението си. Не съм жребец за вещиците. Разбра ли ме?
Тя приглади робата си и седна на края на леглото с лице към него.
— Прегледа ли записа, който баща ми остави за теб?
— Баща ти ли?
— Майлс Тег беше мой баща. Предавам ти последните му думи. Накрая ние гледахме с неговите очи. Той трябваше да види смъртта на Ракис. „Разумът в началото си“ разбираше зависимостите и думите-трупи с ключово значение.
Озадаченият вид на момчето я накара да обясни:
— Прекалено дълго бяхме в лабиринта на клопката, заложена ни от Тирана-прорицател.
Забеляза обзелото го напрежение в преливащите, сякаш котешки движения па тялото му, които издаваха добре подготвени за атака мускули.
— Няма никаква възможност да избягаш от кораба и да останеш жив — каза тя. — Знаеш защо.
— Сиона.
— Присъствието ти е опасно за нас, но предпочитаме животът ти да не е безполезен.
— Държа, че няма да се чифтосвам заради вас, особено пък с онази малка глупачка от Ракис.
Одрейди се усмихна, питайки се как ли би реагирала Шийена на направеното описание.
— Намираш, че е смешно ли? — засегна се Дънкан.
— Не съвсем. Имаме и детето на Мурбела, разбира се. Предполагам, че ще бъде достатъчно за целите ни.
— Свързах се с Мурбела и доста поговорихме. Тя мисли, че ще стане света майка, след като я приемете в Бене Гесерит.
— Защо не? Клетките ѝ отговарят положително на „проверката за Сиона“. Може би от нея ще излезе превъзходна сестра.
— Успя ли да се сближи с вас?
— Искаш да попиташ дали не сме забелязали, че прави мили очи, за да се добере до тайните ни, след което да избяга? О, Дънкан, знаем го.