— Никога не съм чувала за дълбоко впечатване в такава ранна възраст — съгласи се Лусила.
Позволи си да вплете в тона на думите лека самоподигравка, понеже бе сигурна, че Шуонгю ще я долови и изтълкува неправилно. В Бене Гесерит бяха събрани най-големите експерти и специалисти за оценка на нечии способности относно създаването на потомство, както и на всички спомагателни потребности, съпътстващи процеса. Ползвай любовта, но я избягвай. Психоаналитиците в Сестринството познаваха добре корените на това чувство. По време на своето професионално развитие те отлично бяха проучили въпроса, ала не се бяха осмелили да се погрижат за неговото осмисляне у онези, на които въздействаха. Бъди толерантен към любовта, но се пази от нея, гласеше правилото. Знай, че тя е заложена дълбоко в генетичния модел на хората и представлява предпазна мрежа, която трябва да осигури продължаването на видовете. Ползвай я, където е необходимо, впечатвайки подбрани индивиди (понякога един след друг) за целите и задачите на Сестринството, с ясното съзнание, че ще бъдат свързани чрез мощни съединителни линии, които рядко се намират на нивото на обичайното наблюдение. Други могат да съзерцават подобни връзки и да планират предстоящите последствия, но приобщените по описания току-що начин ще танцуват под звуците на музика, намираща се извън тяхното собствено аз…
— Нямах предвид, че е грешка оставянето на отпечатък върху него — рече Шуонгю, изтълкувала неправилно мълчанието на Лусила.
— Правим онова, което ни е наредено — укорно се обади младата света майка, оставяйки на събеседничката си да мисли над реакцията, която ще последва от нейна страна.
— Следователно ти не възразяваш срещу отвеждането на гола̀та на Ракис — каза Шуонгю. — Питам се би ли продължила с безропотното си послушание, ако знаеше цялата история?
Лусила пое дълбоко въздух. Дали тъкмо сега до нея нямаше да стигнат всички подробности на проекта за голѝте Дънкан Айдахо?
— На Ракис се намира едно женско чадо, Шийена Браг — продължи старицата. — Гигантските червеи ѝ се подчиняват.
Лусила прикри изостреното си внимание. Гигантски червеи. Не Шай-хулуд(#). Не Шейтан. Гигантски червеи. Най-после се бе появил пясъчният ездач(#), предсказан от Тирана!
— Не говоря празни приказки — отбеляза Шуонгю, защото тя продължаваше да мълчи.
Съвършено вярно — помисли Лусила. — И наричаш това нещо с описателното му наименование, а не с името, дадено му от нашата религия. Гигантски червеи. В действителност обаче мислиш за Тирана, за Лето II, чийто безкраен сън се носи като перличка на съзнанието във всеки от червеите. Или поне така следва да вярваме.
Шуонгю кимна към детето на моравата под тях:
— Мислиш ли, че техният гола̀ ще може да повлияе на момичето, което им заповядва?
Най-после отдръпна завесата. Лусила помисли за миг и каза:
— Не ми трябва отговор на подобен въпрос.
— Наистина си предпазлива — констатира Шуонгю.
Младата света майка изви в дъга гърба си и го изпъна.
Предпазлива? Да, вярно е!
Тараза я бе предупредила: „Когато нещата са свързани с Шуонгю, трябва да действаш с максимално внимание, но и бързо. Разполагаме с много кратък отрязък от време, когато можем да успеем.“
Да успеем за какво? — запита се Лусила. После се обърна през рамо към Шуонгю.
— Просто не виждам как тлейлаксианците са съумели да убият единайсет голѝ. Как са могли да проникнат през нашите защитни системи?
— Сега башарът е тук — отвърна старицата. — Може би той ще предотврати нещастието.
Но тонът ѝ говореше, че сама не си вярва.
Старшата майка Тараза бе казала: „Лусила, ти си Впечатка. Когато отидеш на Гамму, ще разпознаеш част от работния образец. Твоята задача не налага запознаване с цялостния проект, респективно с неговия замисъл.“
— Помисли за стойността! — настоя Шуонгю, без да отделя погледа си от гола̀та, който в този момент приклякаше и се изправяше, отскубвайки кичури трева.
Лусила знаеше, че стойността няма нищо общо със случая. Много по-важно беше откритото приемане на неуспеха. Сестринството не можеше да признае възможността да сбърка. Но фактът, че една първокласна Впечатка е била призована по-рано от необходимото, беше наистина от огромно значение. Тараза бе наясно, че Впечатката ще го забележи и ще разбере част от замисъла.
Шуонгю направи жест с костеливата си ръка по посока на детето, завърнало се към самотната си игра — да тича и да се премята по тревата.
— Политика — каза тя.
Без никакво съмнение политиката на Сестринството бе пропила самата сърцевина на ереста ѝ. Деликатността на вътрешния спор можеше да бъде разбрана дори само от факта, че Шуонгю беше назначена за комендантка на кийпа на Гамму Противопоставящите се на Тараза отказваха да останат зрители в играта.