Докато наблюдаваше детето, у Лусила постепенно се оформяше нова преценка за действително сътвореното от Тирана Бог-Император. Лето II беше ползвал същия тип гола̀ през почти необозрими от гледна точка на човешкия живот времеви пространства — някъде около три хиляди и петстотин години. Бог-Император Лето II се бе оказал най-голямата и непреодолима мощ в човешката история, прегазила всичко — обществени системи, естествени и неестествени омрази, правителствени форми, ритуали (както табу, така и задължителни), религии със случаен и религии с дълбок корен. В своя ход смазващата тежест на Тирана не бе оставила нищо без отличителен белег, включително и Сестринството.
Той бе нарекъл своето преминаване „Златната Пътека“, а фигурата на гола̀та Дънкан Айдахо, застанал ей-там, на двора под нея, бе участвала в събитията с пълна сила и през цялото време. Лусила го знаеше от обстойно проучените отчети на Бене Гесерит — може би най-добрите в известната вселена. Дори днес на повечето от планетите на старата Империя новобрачните двойки плисваха малки количества вода на изток и на запад и изричаха на местния език: „Нека Твоята благодат за този дар се върне върху нас, о, Боже на Безкрайната мощ и Безкрайната милост.“
Някога Говорещите с риби и тяхното опитомено духовенство бяха получили задачата да наложат със сила нужната почит и уважение. Но нещата се разгърнаха по свой собствен начин, превръщайки се в широко разпространена принуда. Дори най-силно съмняващите се сред вярващите си казваха: „Е, това с нищо не може да навреди.“ Получи се феномен, който и най-вещите специалисти по религиозно инженерство от бене-гесеритската Мисионария Протектива съзерцаваха обезсърчени, но с възхищение и страхопочитание. Тиранът се бе извисил над най-доброто, сътворено от Бене Гесерит и цели хиляда и петстотин години след смъртта му Сестринството все още не можеше да намери сили, за да развърже възела на страховитото постижение…
— Кой отговаря за религиозната му подготовка — попита Лусила.
— Никой — отвърна Шуонгю. — Защо да се притесняваме? Ако съзнанието му се разбуди за всичко, струпано в неговата изначална памет, ще разполага със собствените си идеи. Ще помислим по въпроса само ако се наложи да го сторим.
Детето под тях беше към края на времето, определено му за тренировка. Без да погледне към наблюдателите си над парапета, то напусна оградения двор и влезе през една широка врата вляво. Патрин също си тръгна, без да обърне внимание на двете свети майки.
— Не се оставяй хората на Тег да те заблудят — каза Шуонгю — Имат очи и на тила си. Знаеш, че рождената му майка е била една от нас. Така че сега той обучава гола̀та на неща, за които никога не е съществувала по-добра почва.
Избухванията са също време, подложено на силен натиск. Наблюдаемите изменения в естеството на вселената до едно са експлозивни в известна степен и от определена гледна точка; в противен случай никога не бихте ги забелязали. Продължаващата промяна, ако бъде забавена достатъчно, преминава без да бъде отчетена от наблюдателите с прекалено кратък отрязък, определен от сборния показател време/внимание. И така, казвам ви, виждал съм промени, които вие никога не бихте открили.
Жената, застанала в утринната светлина на планетата на Дома на Ордена пред маса, от другата страна на която се намираше старшата света майка Алма Мавис Тараза, имаше висока и гъвкава фигура. Дългата връхна роба-аба, чийто наситеночерен цвят я обграждаше като рамка от раменете до пода, не скриваше напълно грацията на тялото ѝ, сякаш изтичаща при всяко нейно движение.
Тараза се наведе напред във фотьойла, където бе седнала, и огледа поредния пакет данни в обичайната сбита форма, възприета в Бене Гесерит, появил се в горната част на масата за лично ползване.
„Даруи Одрейди“ бе изписано на екрана за изправената жена, след което следваше основната част от нейната биография, позната вече на Тараза в пълни подробности. Екранът имаше няколко предназначения; готов бе да припомни всичко на светата майка, като същевременно ѝ даваше възможност за размисъл при привидно оглеждане на данните и осигуряваше окончателен аргумент, в случай че по време на събеседването се появи някакъв отрицателен довод.
Одрейди бе родила деветнайсет деца за Бене Гесерит, казваше на Тараза информацията, изтичаща пред очите ѝ. Всичките бяха от различни бащи. Случаят не се отличаваше особено, освен с факта, че и най-взискателният поглед не можеше да открие нищо излишно в нейното тяло след добре свършената работа за Сестринството. Дългият нос и допълващите го ъгловати бузи придаваха естествена горделивост на чертите ѝ, спускащи се надолу към тясната брадичка. Ала устата ѝ беше красиво очертана и обещаваше страст, която тя внимателно обуздаваше.